That's just peachy

Приключенията на БГ клиента, епизод: пореден

2012-01-11T17:56:00.000+02:00

Това е поредната тирада относно обслужването в България, само предупреждавам.

Както съм отбелязвала и преди, за да си клиент в БГ се изискват здрави нерви, познания по право и спортна злоба. Скоро не бях влизала в словесен спаринг със служители на Виваком, ама ето че пак ми се отвори възможност.

В петък, след като най-после Нокия Н9 стъпи официално в България, реших, че е добра възможност да си взема телефона по-евтино като преподпиша изтеклия си договор.

Отидох в магазина в Сердика Център, поговорихме си с продавача там, разпитах го за условията и крайната цена и реших да го взема на изплащане, с преподписване за една година. Цитираната крайна сума беше 826 лв, с 226 предплащане и 50 лв на месец.

Служителят изготви анекса и договора за лизинг, направи транзакцията по картата и ми даде нещата за подпис. Направи ми впечатление, че на бележката пишеше 286 лв, и той каза, че първата вноска се плаща на място. Погледнах току що изпечатания договор, защото яко ме загложди и вътре се мъдреше цифра за вноска от 60 лв. Попитах го защо е това несъответствие и той каза "А, аз съм ви казал сумата без ДДС".

Т.е. телефонът вместо 826 излиза 946 лв, което си е една голяма разлика. Поисках договорът да бъде анулиран на място. Накараха ме да пиша молба, тъй като по новото законодателство мога да се откажа в 7 дневен срок и ми казаха, че ще ми звъннат в понеделник да ми кажат кога ще ми възстановят парите.

В понеделник никой не звънна, а телефонът на магазина дори не работеше. След като и във вторник номера упорито даваше 'Connection error', звъннах на 123 да проверя дали договорът е вече анулиран. Е, не беше. Леко поиздивях, казах им че не искам да имам нищо общо с тях и че си искам парите обратно и те ми казаха, че ще ми звънне човек от търговския отдел. Към 9 вечерта ми звънна същия служител от магазина в Сердика и ми каза да ида на другия ден след 14, когато управителката ще е на работа, да се разберем.

Та взех си аз днес голяма обедна почивка и тръгнах с нагласата, че днес вече ще свършим работа и евентуално ще ми върнат парите. Управителката ме посрещна с усмивка и изречението: "Ами то има само един вариант, да направим нова активация и да си вземете телефона". Само дето тя не знаеше, че днес не ми е ден, бях жадна, болеше ме корема и знам ЗЗП отгоре до долу.

Обясних ѝ, че има и втори вариант - искам анулация и на всичкото отгоре съм пуснала молба веднага след пускането на договора, което е преди 5 дни. Дори и само да ми е скимнало да се откажа (а аз се отказвам, понеже ме подведоха) - мога да го направя в 7 дневен срок. Няма такива 'ся ще пуснем заявка, пък да видим дали ще я удовлетворят'. На всичкото отгоре като ми взеха парите, не ми дадоха телефона и той де факто хем се води на мое име, хем не е в мен.

Изобщо бизнес логиката на цялата ситуация е безумна. Аз сега ше си направя нова активация, ще взема телефона за 700 кинта, ще се обърна и ще си закрия старата карта, тъй като е на безсрочен договор и те пак няма да са на особен кяр от цялото нещо. А аз избирам друг път - да не се занимавам с тях никога повече, ако е възможно, да си поръчам телефона от amazon.de, както трябваше да направя още в началото и да си живея спокойно.

Утре мисля да ги прозвъня пак да видя докъде е стигнал казуса и ако не ми хареса отговора да отнеса нещата към съответните институции. Баси, КЗП вече са ми на speed dial. Но какво да се прави. БГ клиентът трябва да бъде държан на нокти и да му се подава дневната доза адреналин. Иначе няма да е интересно, нали.

Edit: Само да уточня - варианта с новата карта им го бях предложила аз в петък, понеже те нямаше и да се сетят. Но когато в продължение на няколко дни не получих никакъв статус и телефона им не работеше (а те така или иначе трябва да анулират договора първо), реших че няма да се занимавам с тях и искам всичко да е на чисто. Ще видим днес какво ще свършим.

Update 12.01: Говорих си пак с 123, казаха ми, че нямало заявка (?!!) - попитах ги дали искат да включим и адвокатите в цялата веселба и им обясних, че искам разрешение до края на деня. Обадих се и в магазина и ми обещаха, че разрешение все пак ще има и ще ми звъннат вечерта след като ситуацията се разреши. Ако не ми звъннат, утре отивам при тях с икономическа, един зам-прокурор и четирима адвокати.

Update последен:

Звънна ми един от главните мениджъри на Виваком да ми каже, че казусът ми е разрешен и исканията ми ще бъдат удовлетворени. Извини ми се за създалата се ситуация и ми благодари, че не съм оставила нещата така, защото по този начин и те разбират, когато нещо трябва да се поправи. Беше много приятно най-накрая някой да си поговори с мен съвсем човешки, след като няколко поредни дни буквално имах чувството, че си блъскам главата в стената.

Нова година и ябълков пай

2012-01-04T18:19:00.003+02:00

Посрещнахме 2012 в метрото. Беше много забавно, всъщност.

След като през деня правихме палачинки, посрещахме гости, изпращахме гости и се въргаляхме преяли от палачинките, към осем вечерта се сетихме, че имаме да правим ябълков пай. И като казвам това, имам предвид, че Илиян имаше да прави ябълков пай. След housewarming партито очакванията се бяха вдигнали сериозно, а пък и бяхме обещали един на Джими - приятелят, при когото трябваше да ходим на гости за НГ.

Приготвихме тестото, нарязахме ябълките, хилихме се и си слушахме музика. Обаче в лиготията забравихме пая и кората леко загоря. След първоначалното тръшкане, човекът все пак спаси положението с мрежа от тестени лентички. Изкъпани и изтупани, бяхме готови в 11:40, с пай в ръка. Естествено шанс за такси нямаше, но за щастие цяла нощ влакчетата си вървяха през 20 мин, та поехме към метрото. Успяхме да влезем точно в без пет, още малко и можеше да не се доберем живи сред патакламата. Застанахме си на перона, наоколо нямаше жива душа, но за сметка на това навън яко си трещеше. Мусагеница е надземна, та се виждаха отблясъците от фойерверките, макар и по размазани.

Дори не се наложи да си погледна часовника - в полунощ всички се разгърмяха, а Илиян ми се ухили, честити ми новата година и ме целуна. И тогава разбрах, че абсолютно няма значение къде ще си точно в 12, стига да си с там с правилния човек.

В 12:30 благополучно пристигнахме при Джими; някои хора вече бяха приятно подпийнали, други си бяха доста напреднали с материала, та разговорите течаха непринудено и често придружени с жестове, поради затруднен говор. Играхме си с пойнтера на Дени, съквартирантката на Джими, който е свръх готин и свръх бъзлив за ловджийско куче. Водихме философски разговори и хапвахме пай, който между другото се омете до края на нощта.

Закрачихме си обратно към метрото към 5, и доволни от себе си, се прибрахме вкъщи.

Housewarming

2011-12-20T15:13:00.002+02:00

Май пропуснах да спомена, но вече сме в новото жилище. Има още доста неща за купуване и дооправяне, но апартаментът си е вече функционален и си ни харесва. И най-важното, имаме си кафе машина.

В неделя направихме малка сбирка с близки приятели, че да полеем мястото. Оказа се, че съм избрала перфектната кутийка за партита. Няма коридор, има много отворено място и бара е много ключова точка - докато Илф вЪрти суши, хората го зяпат и си говорят с него. Ако имахме диванче, може би щеше да е още по-добре, но ще се опитаме да го осигурим за следващия път.

Нагърбихме се с доста амбициозно меню и въпреки че не успяхме да направим 2 от 8те неща в списъка, манджата беше супер. Илиян не спря да готви докъм 7, но за сметка на това беше много готин с готварската престилка, която Модеви му подариха. Направо си беше като истински chef. Няма да обяснявам колко му се вдигнаха акциите.

Сготвихме кюфтенца с моцарела и чери домати, банички с козе сирене и ананас, (отделно си имаше хапки със сирене и ананас), стек Тартар, малки бургери с домашна майонеза, нигири суши със сьомга и тиквен пай с ванилов сладолед. Не успяхме да сготвим маниока със сиренето и да направим палачинките, но нямаше недоволни. Пък и палачинките винаги са повод да си направиш следващото парти.

Имаше супер готини подаръци, бутилки вино, парти кег Варщайнер и изобщо си беше много успешен напън от наша страна. Но няма как, като имаме толкова страхотни приятели.

Специални благодарности на Елида, която ни караше от магазин до магазин, сгъва банички и ходи за яйца в последния момент :)

Just (be)cause

2011-12-20T14:39:00.001+02:00

Това ще излезе малко хейтърско, за което се извинявам предварително.

Имам едно предколедно/предновогодишно (по)желание. Нека оттук нататък всички дружно да използваме главите си повече и по предназначение. Може би всичко следва от прекалено голямата консумация на социални мрежи и високото ниво на шум в тях, но от време на време ми иде да счупя нещо.

Не вярвайте на всичко, което прочетете в интернет. Проверявайте си източниците.

Не реагирайте първосигнално на някои неща. Преди да пуснете петиция, първо проучете какви точно са обстоятелствата. Научните източници са задължителни, особено ако става дума за неща свързани с нови технологии, медицински методи и т.н.

Не се абонирайте за мнение - оставете да ви оборят, ако могат. Така ще имате повече информация, отколкото преди да тръгнете да спорите. Търсете други гледни точки.

Не си създавайте фалшиви идоли. iPhone не е единствения телефон на света, нутелата не е религия (даже и шоколад не е), и Сет Годин не е пророк.

Мислете, четете, заобикаляйте се с интелигентни хора, с които можете да провеждате смислени разговори и се усъвършенствайте. Аз ще се опитам да направя същото.

Съвети за (бъдещи) новодомци - Част II

2011-12-07T15:37:00.001+02:00

След като уточнихме какво жилище (не) трябва да си купувате, дойде ред и на следващата порция - ремонтът.

Това си е един завиден по продължителност и ресурси проект и към него трябва да се подходи - с подготовка за здраво късане на нерви, заделени кинти и добър план. Нашият ремонт излезе около 6К (без мебели и ел уреди) за 65 кв чиста площ, а ето го и планът, който аз не спазвах много, защото изкристализира в последствие:

1. Предварително проучване:

Преди да започнете каквото и да било, измислете го. Рисувайте си на ръка, на Paint, на AutoCad, на каквото намерите. Къде ще ви стоят мебелите, ще правите ли бар плот или някакви други достроявания, какви ще са ви настилките - доколкото е възможно, вземете тези решения още в началото. Веднъж като имате идеите в главата си, много по-лесно ще се сработите с майсторите, пък и те ще могат да ви дадат съвети. Разглеждайте сайтове и обикаляйте магазини в свободното си време. Така няма да се псувате после, ако случайно нещо не се получи както сте го искали.

2. Намиране на изпълнители:

Търсете си майстори с препоръки. Така шансът да ви прецакат намалява драстично. Ние работихме с познат на приятел, който си свърши работата страшно съвестно и за доста добра цена. Търсете си човек, с който имате общ език и можете да се разберете.

Задайте всички въпроси за които се сетите докато правите огледа заедно с майстора. Най-вероятно и той ще ви зададе въпроси, над които не сте се замисляли.

3. Осигуряване на материали:

Харесайте си всичко от началото, за да може материалите да се осигурят навременно на майсторите и те да си вършат работата. Изчислете си количеството фаянс и гранитогрес добре, за да не се разкарвате по няколко пъти (аз търчах за допълнителни плочки не веднъж :). Ние работихме предимно с МарМаг, защото са на 100 метра надолу по булеварда от нас, имаха всички неща на KАИ и Видима, пък и в неделите са на -10%, което си е дюшеш като трябва да изсипеш хиляда лева за плочки. Даже и латекс бъркат хората, така че и него го набавихме оттам (Оргахим).

Попитайте какво трябва да се купи като допълнителни неща - нипели, кранчета, преходници, тръби - нямате си идея колко много дреболии са свързани с една баня, например. Тези неща си ги пазарувахме ние - мога да ви кажа кое къде е в Бриколаж със затворени очи вече.

4. Изпълнение

Пригответе се да дежурите на телефона и да ходите често до обекта, защото колкото и да се подготвите, винаги изскачат непредвидени неща, които изискват бързо разрешение. Просто трябва да осигурите безпрепятствено продължение на работата, за да може всичко да стане по-бързо и съответно по-евтино.

Кефът когато гледате как една по една се изпълняват идеите ви за жилището е несравним.

5. За финал

Тук си знаете - чистене, миене, проветряване, изсушаване - и подготовка за мебели.

От които ние нямаме особено много в момента; докарали сме го до възможно за живеене, защото кинтите свършиха. Така, че направете си списък с нещата от първа необходимост и си действайте по него. Успех :)

Техномаркет - нещата, които не работят

2011-11-14T13:11:00.001+02:00

Като абсолютен оптимист, реших да си пазарувам уреди онлайн. Правила съм го и преди и не бях срещнала проблем. Този път Техномаркет решиха да се поизгаврят и да ми пратят мостри - на принципа: ‘ако мине’.

На 30 октомври си поръчах телевизор и машина за хляб. Поръчката пристигна в 10 сутринта. Оставих кашоните неразопаковани и хукнах за работа. Вечерта като се прибрахме, решихме да си изтестваме покупките.

Машината за хляб беше прашна, без инструкции на български и с гаранция на която пишеше ‘прахосмукачка’.

За сметка на това телевизорът беше без оригинални стикери и с отлепена матрица, така че подсветката осветяваше неравномерно половината екран. Тоест, половината екран беше син и когато липсваха други източници на светлина нищо не се виждаше. Избеснях. Поне машината за хляб работеше, та реших да вдигна скандал приоритетно и да поискам да ми сменят телевизора.

След 4 разговора и абсолютна липса на вътрешна комуникация във фирмата, най-после пратиха куриер да прибере дефектния телевизор. На 5ти ноември пристигна новия, който вече беше наред. За всеки случай влязохме в сервизното меню да видим колко часа е работил. Бях си говорила с приятели и чух за случай в който човек си поръчал нова плазма, бръкнал в сервизното меню и видял, че ТВ е работил 600 часа. Един вид, не съм само аз.

Успокоих се, но спокойствието ми продължи до петък вечер, когато включих машината за хляб и тя не запали. Пускали сме я 3 пъти и сме спазвали инструкциите, които изтеглихме от сайта на ДеЛонги (защото тези, които получихме, бяха на френски). Инструкциите върху кутията бяха на български, но съответно за блендер, сокоистисквачка, кафемелачка и всичко друго освен машина за хляб. Ето и малко снимки на машината и опаковката. На първата снимка се вижда колко по-бяла е частта под лепенката и колко е тъмна е останалата (въпреки, че я бърсах).

Обадих се пак на другия ден и някакъв господин (питах го за името - Новаков) ме уведоми, че понеже машината била ползвана и били минали 7 дни (беше 10тия ден откакто я имам) не можели да ми я сменят и да си я нося на сервиз. Къде точно мога да я занеса така и не ми каза. Обещах му да пусна жалба в КЗП и му затворих.

В случая аз не искам да развалям договор, а пускам рекламация. В първия случай срока е 7 дни, във втория може да бъде до 2 години, или в рамките на гаранционния срок, стига да е до 14 дни от откриването на дефекта. Поне това разбрах от четене на Закона за Защита на Потребителя. Не искам да я мъкна по сервизи, при положение, че почти не съм я ползвала - искам нова машина за хляб.

И защо изобщо трябва да се разхождам до някой сервиз, при положение, че не съм я купувала оттам, а от онлайн магазина на Техномаркет? Не би ли трябвало и сервизната грижа да е тяхна? По този начин вредят не само на собствената си репутация, ами и на тази на производителите и вносителите, и като цяло обезмислят онлайн услугата си.

#occupy yourself

2011-11-09T12:46:00.000+02:00

Снощи се подъвкахме с разни хора из туитър относно този пост: http://www.saprotiva.com/occupybulgaria/archives/343

Спомням си когато Occupy Wallstreet движението започна в средата на септември и въпреки че се подхвърляха множество проблеми, основното нещо, което обединяваше всички тези хора, е че искаха виновните за случилото се през 2008 да бъдат подведени под отговорност, както и гаранции, че това няма да се случи отново. Въртенето на виртуални пари през всякакъв вид деривати и подплатяването им с фалшиви гаранции и рейтинги извън контрол доведе до спукване на редица балони, което на свой ред здраво удари реалната икономика. Консумацията се сви рязко, компаниите започнаха да съкращават хора и вълната се разля от САЩ към целия свят.

Много хора загубиха работата си, на други заплатите бяха снижени значително и зацарува всеобща атмосфера на прецаквателност (нещо, което Джон Стюарт мило нарича “clusterf#ck to the poorhouse” ). Американското правителство трябваше да излее едни много пари в банките, за да не потънат, но за разлика от европейските си колеги, не предприеха никакви наказателни или даже предотвратителни мерки. Не броим няколкото разследвания, които текат срещу Голдман и Ситибанк (или Шитибанк, както обичам да ги споменавам) и които вероятно ще се проточат толкова, че ще ги забравим и в крайна сметка ще приключат с плащането на едни пари. За съжаление в щатите напоследък липсват политически топки, тъй като те са в постоянни предизборни кампании, дали за президент, дали за конгрес и сенат. Получават се едни вечни караници ляво-дясно, които така се увлякоха в трупането на точки, че забравиха, че трябва да прекарват закони и да правят реформи. Не правя паралел с България тук, защото ми се реве като си помисля. Но както и да е, ние за щастие, не сме достатъчно големи да съборим глобалната, та даже и ЕС икономиката. Та, хората, които трябва да живеят на заплати от $20 000 на година и режат купони за храна като гламави, виждат как хората проиграли пенсионните им сметки не само не получават ограничения, че това да не се случи пак, ами получават тлъсти бонуси в десетократен (че и стократен) размер на гореспоменатата годишна заплата. Т.е. хора непроизвеждащи нищо и неносещи никакъв личен риск, получават най-големите облаги.

Обаче да се върнем на по-горния линк, което предполагам е нещо, взето и преведено отнякъде. Махаме идеята, че звучи доста кухо и далечно за обстоятелствата в България. Тук-таме има неща, които са приложими, но на места направо ми иде да хвана за яката човекът, който го е писал, да го раздрусам и да му кажа “Събуди се и се огледай!”.

Просто когато чуя лозунгите “Долу капитализЪма” една аларма започва да звъни в мозъка ми и ми казва много да внимавам. Аз не съм срещу капитализма. Аз съм срещу дивата, лобистка олигархия, която все по-силно се заформя, особено в България. Аз искам капитализъм, в който обаче няма бариери за нови бизнеси; искам свободен пазар, стига той да има необходимите механизми, за да предотврати злоупотреби; искам хората да могат да влагат свободно парите си, спокойни, че някой няма да ги инвестира в застраховка на застраховката на бондовете на Танганайка, примерно (де да знам, може и да е печеливш ход). Уточноние: като цяло мнението ми за средния инвеститор е, че е олигофрен и шизофреник, но може би съм само аз.

Та, няколко забележки конкретно към този пост:

- Не оценявам, когато някой ми казва да не харча пари и да не купувам нищо. Това само би докарало до по-дълбока депресия и по-малко работа за хората. Напротив, харчете си парите умно, купувайте си необходимите неща и се поглезете от време на време. 10те лева, които ще дадете за фризьор или маникюр ще позволят на някой друг да върже бюджета за месеца.

- Работете повече, особено ако сте на възраст 20-40, сега ви се е паднало да се развивате и научите най-много неща. Не виждам как лентяйстването ще донесе полза на вас или на околните.

- Подбирайте идеите и целите си, щото хипарията е готина, но даже и комунистическата идея е започнала за уж благото на народа, пък докъде се (ни) докараха. Когато си млад и впечатлителен е лесно да ти се налее нещо в главата, без да се опиташ да анализираш и разгледаш фактите и гледните точки. Използвайте си главите по предназначение, най-страшното става, когато хората сляпо се водят по една идея.

П.С. Може би се досещате, че първо почнах да го пиша като коментар, но стана прекалено дълго. Можех и още :) М/у другото, прочетете Boomerang на Michael Lewis, много е добра. Става дума за сегашния як балон - държавните дългове.

Rolling in the Deep

2011-08-26T17:59:00.002+03:00

Ей тази песничка я слушам не знам за кой път - просто има много душебрък в нея.

Като го слушам това момиче как пее, толкова ми се приисква да можех и аз така. С този невероятен глас и прекрасните текстове, направо не мога да повярвам, че е на 23. Освен това е поставила няколко рекорда за продажби вече. Girl power.

Вечеря за шампиони

2011-08-25T21:34:00.003+03:00

Няма да си кривя душата, не обичам да готвя. Особено когато съм се прибрала късно от работа и искам да се разпльоскам с бира в ръка да си наваксвам The Glades или White Collar. Но понеже Илфа се прибира още по-късно, щото ходи и на фитнес, гледам да сглобя нещо за вечеря, че ще си дойде виещ.

Основното: Илиянско кюфте

За целта трябват 600-700 грама телешка кайма, яйце и подправки - за по-лесно си взимате "За кайма" от магазина.

Омесвате каймата с подправките и яйцето и размазвате каймата в тавата, така че да се получи едно голямо кюфте/плескавица. Хвърляте във фурната и го забравяте за малко.

Гарнитура: Ориз с каквото има

Обикновено има само къри, ама този път съм закупила чушки, моркови и гъби. Морковите на кубчета, чушките на лентички, а печурките на шайби (измити и обелени, разбира се). Вадите ориза, който любимия предната нощ си е сварил, докато сте спяли - защото знае, че варенето не ви е силата - и заедно със зеленчуците го запържвате леко със зехтин. Аз първо слагам фуража да омекне малко, и после добавям ориза.

Салата: Домати с моцарела и босилек

И зехтин. Няма философия, бързо и вкусно, даже ако има малки моцарелки, още по-добре - няма да се налага да режете меко сирене.

Към цялата тази манджа добавяте бира или айрян, който с каквото се е уредил - и тъпчете до насита. Да ви е сладко!

П.П. Още по-бързата алтернатива е всичко на скара (пилешко, тиквички, гъби, лук и каквото още ви душа иска) но днес е 30 градуса даже и в 9 вечерта, така че отказвам да ставам на барбекю в собствен сос.

П.П.П. Леле и аз каква домакиня съм станала - почти като истинска!

Съвети за (бъдещи) новодомци - Част Първа

2011-08-03T17:44:00.002+03:00

След като преминах през леко кошмарния опит на чистак нов собственик на апартамент, у мен започнаха да се избистрят и заформят разни мъдрости, които бих искала да споделя. Подчертавам, че са по-скоро мое мнение, което обаче е доста изстрадано. Питай патило, дет' се вика.

1ви съвет: Ако можете да го избегнете - никакво ново строителство. Най-добре стара тухла, или, ако може да си го позволите, парцел + къща. На чистак новия ни блок са му толкова криви стените, че няма накъде повече. Имайте предвид, че повечето 'бригади' по строежите, са хора, взети от улицата, които си нямат представа що е това прав ъгъл.

2. Ако сте се запънали все пак за ново строителство, гледайте да е на някоя утвърдена фирма. Те ако са останали живи след кризата е вероятно да са стабилни, но все пак проучете - повечето запознати с имотния бизнес могат да ви кажат кои фирми работят най-добре.

3. Ако е възможно, не се занимавайте с брокери. Свържете се директно със строителните фирми, които са стабиларки и строят в съответния район, където искате да си купите жилище. Аз така си спестих брокерската комисионна, след няколко неприятни случки с брокери.

Пропуснах да спомена нещо много важно: вземете си адвокат, даже още преди да тръгнете да търсите. Всички, ама всички документи трябва да минат през адвокат.

4. Задължително търсете нещо с акт 16, но дори и тогава първо огледайте жилището много добре и проучете строежа, терена, че и съседите. Един от големите проблеми са подпочвените води и лошата хидроизолация, така че задължително слезте в гаража и/или мазето и гледайте за влага. Другото важно са съществуващи и поне що-годе ставащи за нещо тротоари, които напоследък се оказват някакъв лукс. А да - и транспорта - гледайте да имате я бус, я метро наблизо.

5. Ако все пак направите грешката да вземете нещо на зелено (което, вярвайте ми, ще ви коства много нерви) уговорете структура на плащане, която да позволява последните 10% да се платят на акт 16. Аз направих голямата грешка да платя всичко предварително и сега да чупя пари по съдилища да гоня строителя за неустойка.

Толкова засега - следващия път ще разкажа какво разбрах за ремонтите.

Първата Ф1

2011-06-16T16:16:00.006+03:00

Понеже Илфа е заклет Ф1 фен, а "Тhe 2011 Bulgarian Grand Prix at Istanbul Park" можеше да се окаже последната (още не е ясно дали ФИА ще продължи да иска двойно пари за догодина и дали турското правителство ще ги плати), заформихме пъклен план да отскочим и да погледаме.

Намерихме си кола под наем, запазихме хотел от booking.com, поръчахме билетите от biletix и на 5ти май, светъл мексикански празник, тръгнахме към Турция.

Първо спряхме в Одрин за хапване и предплатена data карта. Ползвахме Нокиата на Илфа за навигация и трябваше да я натъпчем с някакви данни, без да се налага да платим един крак за роуминг след това. Взехме една Vodafone карта, харесахме си ресторантче и седнахме. За който не знае - в Турция се яде главно агнешко и телешко, и тук таме пиле. Няма да намерите свински пържоли. За сметка на това всичко беше адски вкусно и не излезе кой знае колко скъпо. Това в Одрин - в Истанбул е леко друга история.

Преди да стигна до манджата, няколко думи за града. Първо: огромен

е. Ама наистина fucking huge. Официално са 13 млн, без близките покрайнини (с тях са 15), а от край до край градът е 180 км. Всеки квартал си има особености и специфична архитектура - европейската част е по-стара, с тесни еднопосочни улици, много джамии, площади и пазари; докато азиатската е с новите наредени кварталчета и затворени комплекси, разкошни градини и огромни търговски центрове. Истанбул е с доста висок стандарт, за който можем да си мечтаем. Сигурно има и занемарени и бедни квартали, но от това което видях, останах страшно впечатлена - и пътища, и зелени площи и всичко останало.

Ние бяхме в Сиркиджи и всеки ден пътувахме до пистата и обратно, които си бяха едни 50 км в едната посока. Пистата е в азиатската част, до летище Sabiha Gökçen. На връщане попадахме в 'леки' задръствания с хиляди и хиляди коли, които чакаха да минат моста. След като се нагледах на морета от возила за 3 дни, мисля, че няма задръстване в София, което да ме уплаши. Освен това жителите на града са нагли шофьори-акробати, за които знаците не важат. Венски вдигна левъл след дните шофиране из Истанбул.

Та от задръстванията и пътуването не успяхме да видим много, но със сигурност мога да препоръчам Бешикташ и изобщо цялата част покрай Златния рог и Босфора. Една от мъките ми е, че не успяхме да се разходим и да хванем някое и друго корабче, но все пак това е добър повод да се върнем и то за повечко време.

Самото състезание беше изродия - че и тренировките, и квалификацията. Страхотна атмосфера, рев на двигатели отвсякъде, Ефесът се лееше и хората се радваха. Феновете бяха много нахъсани, и май поне половината бяха българи. Имайте предвид, че храната и напитките са доста скъпи около пистата, така че можете да си носите вода и сандвичи. Бяхме на бронзова трибуна, така че не успяхме да се окаляме до уши - general admission по време на дъжд е леко кофти идея. Първия ден пръскаше, втория и третия беше слънчево, но ветровито, така че дъждобраните при всички положения свършиха много работа. Накрая на състезанието даже успяхме да стигнем до пистата (не успяхме да видим награждаването, за съжаление) и посъбрахме отложена гума и снимки. Ако си падате по моторни спортове и има състезание догодина - идете задължително.

Хотелът ни беше приятен, нищо луксозно, но със страшно любезен и услужлив персонал. Закуската беше феноменална, всичко беше много вкусно. Само дето кафето беше гаден Нес, но за сметка на това имаше турския чай, което е едно от най-освежаващите неща, които съм пила. Ресторантчетата са си скъпи за българските стандарти, макар че бих казала, че и храната, и обслужването и приятната атмосфера компенсират достатъчно. И ми направи впечатление как всички се отнасяха с уважение и усмивка, просто да ти е кеф да им дадеш парите си. Човекът от частния паркинг не ни пусна, докато не ни почерпи чай. Научили са се как се прави бизнес от туризъм и това е нещо, за което трябва да вземем пример от тях. С всички си говорихме на английско-българско-турски и всички ни разпитваха как е в европейския съюз. Как да им обясниш, че сме много по-назад от тях.

Там всички до един бачкат - дали ще продават плодове на улицата, или ще режат храсти - няма срамна работа за тях. Представата ми за Турция просто нямаше нищо общо с това, което видях.

Със сигурност следващото ни пътуване до Истанбул ще е доста по-дълго, просто защото има една дузина места, които исках да видя, но не успях - чак ми се ревеше ми като тръгвахме Останах със страхотен спомен от града и го препоръчвам на всички.

И накрая, една малка случка на връщане в България, след която ми се щеше изобщо да не се бяхме прибирали:

Минаваме турската граница, всичко е точно и тръгваме да влизаме към България. Без предупреждение, и както бяха отворени прозорците на колата, някакъв автомат ни напръска с нещо смърдящо. Стигаме до първата будка, от която ни бутат бележка.

Венски: Какво е това?

Служител: Четири лева такса за дезинфектант, минете да платите на следващото гише

Венски: Ама ние не сме искали да ни дезинфекцират, а и никой не ни е предупредил

Служител: ...

На следващото гише Венски подава бележка с 20 лв, след което му връщат 15.

Венски: Ма нали беше четири лева?

Служителка: Имате един лев банкова такса

Венски (и ние): ...

хЪпдейт

2011-04-25T10:03:00.002+03:00

Ще ми се да пиша, че сме се преместили вече и си живуркаме прекрасно в новото жилище. Ама не - акт 16 имахме чак ноември, та студа и липсата на ток попречиха на ремонтните дейности. И да, разрешително за живеене могат да ти дадат и без да имаш партиди за ток и вода, асансьор и административен адрес. По другия начин.

Но малко по малко, позакърпваме нещата - имаме си вече налепени плочки и в момента боядисват стените. Остана ламината и толкова важния избор на кенеф. И кухня де. И останалите мебели.

Също така ми се ще да кажа, че съм си получила неустойката за забавянето от инвеститора, ама на. Още ги разрешаваме тези казуси - скоро вероятно ще ги разрешим пак по другия начин. Ако не със съд - с бой. ПиснА ми.

Ще го кажа пак - ако в пристъп на умопомрачение, решите да си купувате апартамент, то в НиКаКъв случай не взимайте на зелено.

Поне ако не в ремонтите, то в работата ми върви (пу-пу) и все повече се кефя на нещата, които правим. Ако само канадците ме слушаха какво им говоря, щастието щеше да е пълно. Но! само слончето има вечен кеф.

In other news, ще вземем да си направим екскурзия до Истанбул за Ф1.

Докъде стигат мечтите

2011-04-25T09:28:00.005+03:00

Или как "Мтел сбъдва мечти" трябва да се прекръсти на "Мтел подарява лаптопи и телефони, 'щот не могат от почти година да си оправят системата и спешно им трябва ПР акция да си оправят отношенията с клиентите"

След като трудно изчетох какви са "мечтите", които Мтел ще сбъдне, равносметката е следната:

14 мечти за телефони. Според мен ако пишеш "телефон tuch screen", "i-fone" и "cenzoren telefon" - ник'ъв телефон за тебе.

Същия брой компютри/лаптопи + няколко телевизора. Един си е поискал от всичко по едно:

"MECHTAJ ZA LAPTOP,PLAZMA I TELEFON VISOK KLAS "

Някои пък си искат по 2 броя:

"2br.laptopa ,2br.telefna samsyng galaksi sensorni ,1br ,mp4 "

Следват екскурзиите, които са си едни по-смислени мечти, според мен. Но ако пишеш "Parish" и "parishtite butici", не трябва да те пускат извън страната.

Има си мечти за коли, ремонти и всякакви други ежедневности, които хората не могат да си позволят. Наистина тъжното е, когато видиш сред смс-ите хора, пожелали си някоя здравна процедура, за която иначе нямат пари.

Та Мтел могат спокойно да спрат да тръбят, че сбъдват мечти, а да пишат, че просто сбъдват потребности.

А аз си мечтая да живея на място, където хората мечтаят повече.

П.С. А да, и мечтая да можеха да пишат свястно, докато ги прочета всичките ме заболя главата.

За четенето 2

2011-02-20T09:17:00.003+02:00

Новата ми работа е на майната си (е, спрямо Младост 3). И тъй като се оказа, че прекарвам една солидна маса време по комбинации от автобуси, понякога и метро, реших да си направя един след-коледен подарък и да си взема e-reader (в наш'та къща всяка нова техника предизвиква буйна радост). Не за друго, ама екрана на Hero-то е прекалено малък за продължително четене, а батерията изтича доста бързо.

Все пак успях да прочета първата Dark Tower: The Gunslinger на телефона, с Aldiko - разкошно приложение за Андроид - в Night Mode, защото пести очи и батерия. Тъкмо преди да започна The Drawing of the Three, по пощата пристигна новата ми джаджа.

И понеже доста хора се изписаха за Kindle-a колко бил готин и неповторим, тук трябва да уточня, че винаги, ама винаги съм искала Sony Reader. Поддържа отворени формати, reflow на PDF файлове и за разлика от Kindle е лъскав. А аз в това отношение съм като сврака и обичам лъскави неща. За последния модел нямаше пАри, но за сметка на това си намерих PRS 505, чистак нов, за 200 лв с доставката от ebay.co.uk, да са живи и здрави.

Тънък, лек, с метален корпус, слотове за памет и удобни, ненатрапчиви копчалъци. Прекрасно се представя със задачата да прелистваш страници в автобус с ръкавици, което не може да се каже за capacitive screen таблетите, примерно. Само дето металния корпус става доста студен, особено ако си в 76. Прехвърлянето на страниците става с леко забавяне, но не е нищо потресаващо. Общо взето за нещо, изкарано през 2007, си е направо феноменално.

Допълнение: Вече мисля да не си купувам книги на хартия. Обичам миризмата на нова книга, но обожавам това да имам стотина книги събрани в нещо толкова леко и компактно. Аз и без това напоследък си подарявам книжките след като ги прочета - или на приятели, или на библиотеката на родната гимназия; вече не ги въвеждам в bookcrossing, но идеята е същата.

Още Едно Допълнение: Имах клиентска карта за Borders, която съм ползвала точно веднъж, когато ходих при сестра ми последно - а те сега ще вземат да фалират. Може би защото през това време Амазон започнаха да продават повече книги в дигитален, отколкото в хартиен формат.

Don't cry for me, Netage

2010-12-19T12:24:00.005+02:00

Утре ми е последният работен ден в Нетейдж. Точно 4 години, 7 месеца и 15 дни.

Преди да вляза в ИТ индустрията си мислех, че ще ставам одитор. Добре, че не ми се получи.

Всичко стана съвсем случайно - даже не си търсех работа, когато ме поканиха за интервю. Имаше още месец до завършането и по принцип планирах да замина при сестра ми в Щатите. В университета всяка година правят панаир за кариерно развитие и си бях пратила резюмето за книгата на випуск 2006. Ива (тогавашния ЧР на Нетейдж) пращала мейли наред, един от които стигна до мен. Та реших все пак да отида и да проверя какво е положението. Взехме, че се харесахме и след второто интервю в София, вече имах работа.

4 години , 7 месеца и 14 дни по-късно, равносметката е следната:

53 завършени имплементации

при над 50 клиента в САЩ, Канада, Австралия, Сингапур, Индонезия и Англия,

и безбройни безценни приятелства и запознанства.

Научих страшно много, но е време да дам нататък и да видя колко струвам наистина. Защото когато вземе да ти става комфортно, та чак еднообразно, значи че си е дошло времето за промяна и нови предизвикателства. Решението ми бе донякъде продиктувано и от това, че екипа ни се разцепи, след като Ники и Мария напуснаха.

Всъщност като се замисля, единствено хората ще ми липсват много. А в Нетейдж е имало, има и винаги ще има страхотни хора.

Румънската сватба, a.k.a The Big Fat Romanian Wedding

2010-11-24T13:49:00.008+02:00

На 14ти август бяхме на сватба в Петрошани, Румъния. Жената на мой професор от Американския университет е оттам. И двамата отдавна живеят в щатите, та тази (втората) сватба беше по-скоро за роднините и приятелите. Сватбата всъщност беше румънско-американско-българска, ако се вземе предвид списъка с гостите.

Тръгнахме от Бургас с едни приятели, като пътя в едната посока се очертаваше около 12 часа. Пътищата в България бяха кофти, не нищо не ни беше подготвило за карането в Румъния, особено след като подминахме Букурещ. Безброй много села, нацвъкани едно след друго около пътя и ако спазваш ограниченията, можеш да стигнеш вдругиден. Пътят беше що-годе добър, или поне докато не стигнахме планината. Видяхме наистина невероятни гледки и то успяхме да ги огледаме добре, тъй като по липсващия път нямаше как да

вдигнем повече от 10 км/ч. А той буквално си липсваше - от огромни дупки премина директно в прах и камънак. На връщане естествено избрахме друг маршрут, ама това си беше кошмар. Сега изобщо не се учудвам защо румънците карат Дачии - с високо окачване и за нула пари, че да не ги е яд ако поиздерат колата отдолу.

Стигнахме живи и здрави вечерта и се настанихме в един ремонтиран соц хотел за по 60 леи (по-малко от 30 лв) на вечер за двойна стая. Беше чистичко, имаше топла вода, така че нямаше оплаквания. Жената на рецепцията не говореше грам английски, но се оправихме някакси.

Самото градче е доста приятно, с интересни соц блокчета и големи къщи. Имат нещо като център с кафенета, магазини и църкви. Прекалено много църкви, всъщност. Хората живеят спокойно и всички се познават.

Вечеряхме в едно много приятно кафене, където се оказа че предлагат българска салата (разбирайте шопска). Та доматите са rosii, краставиците - crastavetti, кашкавала и шунката са си кашкавал и шунка, така че нямахме никакви проблеми в избирането на манджа. Излезе ни малко по-евтино от вечеря в софийска кръчма.

На другия ден станахме, нагласихме се и тръгнахме да търсим къде да опаковаме подаръка. Стигнахме до нещо като местния ГУМ и помолихме едно момиче в магазинче за подаръци да ни помогне. Тя сложи една хубава хартия, залепи я отвсякъде и накрая завърза панделка. Попитах я колко струва, а тя ми отговори:

"It costs nothing. I hope you like it."

Щях да се прострелям. Опулих едни големи очи, извадих 5 леи, оставих й ги и буквално избягах - толкова неудобно се почувствах. Замислих се, дали това би ми се случило в

България. Вероятно не, ако се съди по собствената ми реакция.

Наредихме се пред църквата в 12. Булката и младоженеца пристигнаха малко след това, а кумовете носеха едни огромни, ама огромни свещи - по около метър и 50. Румънската култура е на принципа 'колкото повече, толкова повече', както щях да се убедя по-късно. Не мога да кажа много за самата церемония, щото беше на румънски, но със сигурност това беше най-дългата църковна сватба, на която съм била. Беше час, а ми се стори цяла вечност. Прилагам малко отегчени физиономии:

След това се отправихме към парка за снимки и най-накрая стигнахме до ресторанта, където ни чакаше невиждано ядене. Имаше програмка с менюто - кое в колко часа ще се сервира. И имаше нужда, защото се оказа че в Румъния е въпрос на престиж да има възможно най-много манджа на сватбата ти. Като обобщение, за всеки имаше: салата, чиния с мезета, супа, две основни, и два десерта, наредени по график. Аз се отказах на половината на първото основно. Остана ужасно много храна. За сметка на това пиенето свърши доста рано, главно благодарение на българската агитка.

Диджеят беше най-лошият в историята на сватбите по света, пускаше шлагери и тук таме някое румънско манеле. Не че ни пречеше де. Гвоздеят беше когато отвлякоха младоженеца по време на сватбата (противно на традицията да се краде булката) и откупа беше всички присъсващи мОмци да излязат да танцуват макарена. За десерт младоженеца пусна Disturbed и се качи на масата да куфее.

Като цяло беше доста весело изживяване, още повече, че досега през Румъния винаги сме минавали само транзит. Запознахме се с доста готини хора, както и се видяхме със старите муцуни от АУБ. Заслужаваше си пътя, най-малкото заради това. Само дето все още чакам Дарин да сглоби видеото (да, на теб говоря :)

Снимки: @suerealism

сИстра ми

2010-11-16T08:50:00.003+02:00

Сестрата се прибра за около 2 седмици през септември. Не си беше идвала от три години, пък и беше време да сменя документи.

Комитетът по посрещането бяхме аз, Аглика и Илфа, а на другия ден двете със сестрата отпрашихме към Бургас. Леко ми беше свито, защото не знаех в кой момент нещата може да се насапунисат и да настанат семейни драми, но за щастие цялото гостуване мина повече от добре. Въпроси относно гаджето й не изникваха, така че до родителско-сестрински конфликт не се стигна. Да си призная, бях ги подковала добре.

Времето беше перфектно за средата на септември (не помня преди да е стигало 30 градуса), та ходехме на плаж почти всеки ден. Вечер излизахме с разни мои приятели на по биричка и после спяхме до обяд. Нашите ни готвеха и ни водеха напред назад. Глезотия и лиготия един вид.

Беше ми странно как 7 години живот в щатско почти не са променили каката. Може би е малко по-отракана и поздравява почти всички на улицата, от което българите обикновено се стряскат. И все пак не е загубила българските реакции. Прилагам следната случка:

Около 17 годишно добре облечено момиче се приближава към нас:

Момиче: Удобно ли е да ви помоля за 50 стотинки?

сИстра ми: Не е удобно.

Времето се изниза адски бързо и дойде момента, в който трябваше да я изпратя наобратно. Беше 22 септември, 5 часа сутринта, страшен студ. Сестра ми си взе билета, даде си куфара и ме гушна за довиждане. Колкото и да съм тренирана не издържах и пуснах кранчето. Мисълта, че може би няма да я видя още две години след това направо ме смачка. Скайпа си е скайп, ама това си е направо мъчение.

Поне знам, че е добре и й е хубаво там. Останалото си е чист мой егоизъм.

Lazy

2010-10-06T15:48:00.003+03:00

Вчера ни правиха годишните прегледи в офиса. Не се притеснявах от физическия преглед, 'щото съм със запазен двигател и в що-годе добро общо състояние, ако не броим разните бъбречни истории. Като дойде очния обаче, си знаех, че пак трябва да се обяснявам. Не, нищо не скивам с лявото око и да, знам че най-вероятно пак съм вдигнала диоптъра на дясното. Историята е, че ми откриха амблиопия (мързеливо око) на 15 и оттогава всички очни лекари ми обясняват, че е твърде късно за каквото и да е лечение. Този път обаче лекаря спомена, че имало някакво ново изследване от Щатите, което показало прогрес при възрастни с амблиопия. Разрових се малко и открих доста статии за изследването, една от които тази .

Ето това вече е лечение, което бих пробвала с кеф. 40 игрови часа за месец с по 2 часа игра наведнъж. Мисля да започна с нещо по-лесно (тетрис ftw) и после да мина на някоя екшън игрица, примерно Uncharted 2, тъй като и на Илфа му е много зор да я изиграя. Ще ходя да говоря първо с моята си лекарка във Вита, понеже освен всичко останало ще ми трябват и по-чести контролни прегледи. Гледам и да не възлагам много надежни, но би било страхотно, ако докарам каквото и да е подобрение.

Всъщност, няма какво да се лъжем, толкова се надявам, че направо ми се реве.

И за завършек, малко Fatboy Slim, на когото се изкефих даже без очила:

Moving (on).

2010-10-03T22:30:00.001+03:00

Взимаш кашоните от старите уреди и купуваш едно руло чували за смет. Събираш дрехите, козметиката, книгите и техниката в някакъв псевдо-ред и се стараеш да натъпчеш всичко възможно най-ефективно. Местиш си местообитанието, но багажа си е с теб. Включително и емоционалния.

Опитваш се да си намериш местенце, да се наместиш по възможно най-удобен начин, за теб и за хората около теб. Задачата е с повишена трудност, особено ако живееш с някой друг.

След четири години собствен терен, дойде времето и да споделям покрив с любимия. Временно сме в тяхната квартира, докато стане апартаментът. Засега делим стая с него, 5 компютъра, достатъчно количество фитнес уреди и Нандо – коравото, неумиращо цвете, което ни подариха за общия рожден ден. Ако издържи още малко без да успея да го уморя, може би ще си вземем и куче.

Скоро ще трябва да повторя упражнението с местенето. Там поне ще имаме повече място. И ще мога най-после си купя оранжев диван и готина библиотечка. И гардероб с плъзгащи врати. За да мога да разтоваря багажа и да си кажа, че съм вкъщи.

И както винаги George Carlin има какво да каже по въпроса:

Отговора на КЗП относно проблема с Виваком

2010-09-03T14:01:00.003+03:00

Ей това ми писаха от КЗП. От КРС засега не ебават да ми отговорят.

---
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ВЛАДИМИРОВА ,

Във връзка с постъпилата от Вас жалба, Ви уведомяваме следното:
Потребителската защита в Република България се регламентира от
различни нормативни актове, с оглед обществените отношения, които
се уреждат и по тях контрол упражняват различни контролни
органи.
Комисията за защита на потребителите /КЗП/ осъществява контролни
правомощия по Закона за защита на потребителите, Закона за
туризма, Закона за потребителския кредит, Закона за електронната
търговия, Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, Закона за тютюна и тютюневите изделия и други. В тази
връзка, КЗП не може да вземе отношение по случая, тъй като така
визираните в жалбата обществени отношения не са регламентирани в
нормативните актове, по които правомощия има КЗП.
По повод обстоятелствата изложени във Вашата жалба, същата
правилно е отправена до Комисията за регулиране на съобщенията
/КРС/ за предприемане на действия по компетентност, предвид
контролните и правомощия.
Предвид горното и в съответствие с разпоредбата на чл. 178, ал. 3
от Закона за защита на потребителите /обн. ДВ бр. 99 от 2005 г. в
сила от 10.06.2006 г./ „Сигналът, жалбата или молбата не се
препраща, когато има данни, че въпросът е отнесен и до компетентния
орган.”
Комисията за защита на потребителите Ви благодари за оказаното
доверие и изразява искреното си съжаление, че в конкретния случай
не може да Ви бъде полезна. При нарушаване на Вашите права,
предоставени от гореизброените закони, влизащи в рамките на
компетентността на КЗП винаги може да се обърнете за съдействие,
информация, извършване на проверка и предприемане на своевременни
законоустановени мерки.
---

Мисля да продължа кореспонденцията с тях, та да видим какво ще излезе. Мисля си, че не може да си дадеш парите, да не ти предоставят услуга и КЗП да си кротува.

Още един повод да ми се иска да се изнеса

2010-08-17T17:34:00.001+03:00

ДО
Д-Р ВЕСЕЛИН БОЖКОВ
Председател на
КОМИСИЯТА ЗА РЕГУЛИРАНЕ
НА СЪОБЩЕНИЯТА

Ж А Л Б А

От: Елена Любомирова Владимирова

Относно
Договор за прехвърляне на номер от Мобилтел към Виваком

Пиша от името на баща ми, Любомир Димитров Владимиров, който на 10.08.2010 подписа договор с Виваком да бъде прехвърлен мобилен номер от Мтел към Виваком. Договорът е подписан в главния офис на Виваком в Бургас (Нова Поща). Обслужващо лице е Ивайло Раев. На баща ми е казано, че прехвърлянето ще стане до 48 часа. Според страницата на Виваком, до два дни абоната бива уведомен кога реално ще стане прехвърлянето на номера, но и такова нещо не се е случило и до днес – 17.08.2010. След като баща ми още 2 пъти ходи до същия офис и служителите са му казали, че скоро картата ще бъде активирана, аз отидох на 16.08.2010 да се поинтересувам дали изобщо ще се случи прехвърляне в близкото бъдеще. Оттам ми отговориха, че, може би, до седмица – но и те не бяха особено сигурни. Имали „проблем с комуникацията“. Поисках да говоря с управител, но ми беше казано, че е в болничен. Тогава ги уведомих, че на 17.08.2010 подписания договор става невалиден, тъй като седем дневния срок в който те трябва да изпълнят задълженията си по договора изтича. Днес баща ми е отишъл да му върнат парите, при което около 4 души служители са се събрали да му обяснят, че това няма да се случи. В случая Виваком взимат пари за услуга, която не осигуряват.

Моля да бъдат взети мерки срещу Виваком и служителите в офиса в Бургас за да няма повече подобни случаи.

Гр. (с.) София Подпис: Елена Владимирова
17.08.2010 г.

And now for something completely different...

2010-07-02T19:56:00.001+03:00

Апартаментът ми все още не е готов и не мисля, че това изненадва когото и да било. Уж трябва да стане септември. Ша полудея. Но преди това ше трябва да се разоря.

Сестра ми всъщност така и не се омъжи (за тези, които питаха). Даже с нейния човек май ще се разделят, 'щото не се разбират нещо. Поне нашите мирясаха (засега).

Прасето си тръгна от работа в сряда. Междувременно харесахме една мацка за ПМ. И слава богу, защото няма да издържа повече интервюта. Прекалено изморителна работа.

Миналата седмица беше една от най-стресиращите в последно време. Радвам се, че свърши.

Гледах си старите снимки във фото форума. Снима ми се. Чакам да видя с какви пари ще остана, че да сметна дали ще има за нов фотоапарат. Харесала съм си комплект D90 с един 18-105мм и един 35мм светъл обектив, и всичко това на скромната цена от 2000 лв.

И за капак имам температура.

Добрата новина, момичета и момчета, е че е лято и че другата седмица по това време мисля да пия бирички в Бургас.

Когато порасна

2010-06-25T16:03:00.002+03:00

Илфа каза, че когато порасне, иска да стане Тони Старк. Надявам се това да не включва смяна на органи с ядрен реактор.

Та по случая се замислих, какво, аджеба, искам да стана аз, когато порасна. Аджеба, между другото, е една много използвана от мен дума.

Когато бях на три (тли) исках да стана ветеринар. Питаха ме как ще давам лекарства на конете и аз показвах как ще им отварям устата като забивах пръсти в бузите си.
...

Когато бях на пет, ме взеха в детския отбор по художествена гимнастика към "Черноморец" та за около три години си мислех, че ще ставам гимнастичка. После училището, занималните и тренировките почнаха да ме довършват и реших, че четенето ми е по-интересно от чекненето. Иначе все още разполагам с разтропани стави.
...

На десет години майка ми каза, че сигурно ще стана адвокат, защото устата ми не млъкваше, а и винаги защитавах сестра ми, когато се заформяше семеен скандал. Май това си е останало и до днес.
...

В гимназията се замислих за молекулярна биология, защото много се кефех на органичната химия и биологията. После с Тони решихме да кандидатстваме по разни хамерикански университети. Приеха ме в Hartwick за много пари, та в крайна сметка отидохме в Благоевград.
...

Хубавото на американските училища е, че не е задължително веднага да записваш специалност. В началото мислех да правя политология, ама взех и едно счетоводство. Оказа се, че ми върви доста и в крайна сметка направих профил Accounting and Financial Analysis със щипка иконометрия.
...

И така до момента, в който съвсем на майтап отидох на интервю за Нетейдж по време на Job Fare-а в университета и също толкова на майтап се оказах с работа в ИТ фирма един месец преди да завърша. Щях да ставам финансова акула, а се оказа, че ще водя технически проекти. В началото гледах като изгубено кученце, но 4 години по-късно май вече си поразбирвам от работата.
...

Но всъщност когато порасна искам да стана фотограф за National Geographic, да се скъсам от път по всякакви места и да снимам истории.

Поздравче за всички непораснали :)

О,да за прасето

2010-06-08T13:54:00.002+03:00

Моето прасе Мария ще си търси късметЯ в други офиси. Започва нова работа в началото на юли, което означава, че скоро няма да седим гъз до гъз. И макар да ми е доста мъчно и да знам, че ще ми липсва много, реших да я изпратя подобаващо с една
Ода за Прасето:

Едно прасе до мен седи
Псува, хили се, сумти
Кръгли сандвичи обича
РозАвото й прилича

Носи дънки и чепици
Подаряват й камшици
Денем щом се тя набачка
Вечер ходи да подскача

Ала тръгва си прасето
В друга кочинка наето
Но ще си остане тя
Мойта хубава свиня

Ми, миселф енд Ай-ай кептън

2010-06-03T09:52:00.003+03:00

Малко са нещата, които обичам повече от моткането сутрин. И не само защото "the key to happiness is in a long and leisurely breakfast". Това е времето, което си е само за мен. Me time.

Не ме разбирайте погрешно, обичам да съм покрай хора - дори не си представям да живея сама. Обаче в тези няколко часа сутрин, между 8 и... когато там се замъкна на работа, се подготвям (психически) за деня. Защото изляза ли от вкъщи, всеки ще намери с какво да ме занимава.

Тъ. Сутрин ставам, разтягам се хубаво и се пъхам в банята. После закуска, с религиозно приготвеното кафе и преглед на каквото там се е случило без мен - туитъри, рийдъри и т.н. Може би епизод на Daily Show, пък ако остане време и един Colbert. Аз,кухня, кафе, нетбук. ПИрфектно бих казала. Имам време да си прочистя тиквата, та даже и да ми хрумнат разни блог постове.

Хрумнали не е съвсем като домислени, ама нейсе. А нейсе може би е добър кандидат за рубриката "изчезващи думи".

А на вас кое ви е любимото време от деня?

ФитнИс

2010-05-29T11:03:00.002+03:00

За едно такова мързеливо същество като мен, напоследък ходя доста редовно на фитнес. Правя по 2-3 тренировки на седмица и е започнало да си личи. Помага и фактът, че вкъщи си имам животно, което разбира от тези неща и ми прави програмата и тренировките. Няколко месеца въртях мускулни групи, последните няколко пък карах по две упражнения за трите основни мускулни групи плюс кардио, всеки път. Абе сложна работа общо взето, та добре, че Илфа ги мисли тези неща вместо мен.

Обаче открих каква е най-добрата мотивация за това да се храниш правилно и да тренираш редовно: суетата. Сега, фитнес модел очевидно няма да стана. Но когато започнах да виждам промените и как някои дрехи започнаха да изглеждат доста по-добре на задника ми, се нахъсах доста. Да не говорим, че (да чукам на дърво) не съм се разболявала от повече от половин година, което при мен си е своеобразен рекорд, особено откакто съм в София.

Но може би едно от големите преимущества на добрата и изтощителна тренировка, е избиването на агресия. Особено ако съм избесняла на работа, след това задължително трябва да изтрепя демоните по някакъв начин. Преди беше с Диабло, сега с вдигане на тежести. Чувството как тежестта в главата ти олеква за сметка на тази в мускулите е страхотно. Да не забравяме и това, че честотата и интензитета на оргазмите се увеличава неколкократно.

Така че дечица - спортувайте редовно :)

Morning

2010-04-16T10:17:00.003+03:00

Аз: Обичам да те гледам докато спиш.
И: Ама това е някак психарско.
Аз: Ми де да знам, харесва ми.
И: И защо ти харесва?
Аз: Защото си спокоен и тих. Нещо, което не ти се случва често иначе.
(Искам да кажа, че много говориш :))

Вкъщи

2010-02-28T22:14:00.002+02:00

На 3ти март се прибирам вкъщи. Тъй де, в Бургас. Ама то не е точно 'вкъщи', тъй като апартаментът, в който нашите живеят, не ми е родна къща...ъ-ъ, апартамент. Него го продадохме преди 2 години, но още ми се води постоянен адрес в личната карта и в главата ми от време на време. Особено когато ходим на гости на старите комшии и инстинктивно се засиля да вляза в средния апартамент. Не ме псувайте за личната карта, ще я сменя като му дойде времето.

В новия апартамент си имам собствена стая, с тапети, килимче и лампа, които сама съм избирала. Готино е, но е като хотелска стая на (не чак толкова) редовен посетител. Все пак, родителите ми живеят там, така че е нещо като адаптирано вкъщи. Само че по-новичко, леко непознато и тристайно.

Родният ми град също се е променил доста откакто не живея там и понякога се чувствам странно неподготвена, сякаш не съм прекарала на това място деветнайсет години от живота си + още няколко месеца, на парчета от по 5-10 дена. Знам имената на много по-малко улици в Бургас, отколкото на такива в София. Само че когато някой ме попита за напътствия, не мога да използвам извинението „аз не съм оттук“.

Общежитието в Благоевград също беше вкъщи за едно известно време. Особено когато киснехме приятно по диванчетата в общите части и покрай нас минаваха само познати мутри. Като ходим към Благоевград ме тресва една лека носталгия, по-неуловима и по-безвъзвратна, тъй като все по-малко неща ме свързват с него. Нещо като бившето вкъщи, от което имам прекрасни спомени, но никакво бъдеще, освен случайни срещи от време на време.

Вкъщи беше и къщата на сестра ми в Тахо, Калифорния - за около четири месеца. Разхождах кучето, миех чиниите и чистех, докато тя ходеше на работа, и се размазвах на дивана пред телевизора, чакайки я да се прибере у дома. Къщата миришеше на познато; на топло, на препарат за прозорци и на кака ми, която живее там вече седем години. Вкъщи тук вече не мирише на нея, така че не е съвсем напълно вкъщи.

Квартирата също ми е 'вкъщи' макар да я мразя в червата си. От година на година става все по-мизерна и хазяина отказва да прави каквито и да е ремотни или подобрения. Все пак е близо до работа и имам къде да си сложа нещата. В това отношение е по-скоро склад с място за спане, отколкото дом. И Младост 3 ми е вкъщи от време на време, въпреки че там кацам на дивана с лаптопа и гледам да не мърдам много, тъй като всичко е застлано с някакъв вид техника или тежести. Но пък там има едно голямо предимство (голямо - около 120 кила в момента), което винаги ме кара да се чувствам обгрижена и обичана, съвсем като у дома.

Скоро трябва да е готово и новото ми вкъщи. С помощ от родителите и възголяма ипотека ще мога да се нанеса в първия си собствен апартамент. Та след около два-три месеца (да чукна на дърво) ще си имам съвсем прясно вкъщи, което ще мога да боядисам и обзаведа както си поискам; където ще каня приятели на коктейли и палачинки; където ще се прибирам вечер уморена от работа и ще заспивам блажено в собствената си спалня с белгийски пердета, подарък от леля ми. Да, тя малко избърза от ентусиазъм.

Ние скитниците, които често сменяме местообитаването си, сме малко объркани относно това какво значи „вкъщи“. Но в крайна сметка, както е казал поетът: 'Вкъщи е там, където е сърцето', та моето е на няколко места едновременно. Пък и не е лошо навсякъде да се чувстваш като у дома си.

За БГ дарителството

2009-12-18T10:58:00.006+02:00

Това нещо започна като отговор на поста на Мишо, обаче се проточи леко, и реших да го пусна тук:

Не знам дали ти разправях онази история с жената, която дойде да иска пари за едно болно детенце, аз й поисках банкова сметка, a тя се фръцна и замина. Хората са се напатили и не знаят за какво отиват парите им, най-малкото защото корупцията и безочливото крадене са абсолютно навсякъде. Освен това няма отчетност и на практика не виждаш къде и за какво отиват парите ти. Затова и хората рядко дават пари на просяци. Ако дадеш 1 или 2 лева на някой на улицата няма да те събори, но откъде знаеш че няма да си купи със събраните пари метилов алкохол или лепило и така да му навредиш повече, отколкото да му помогнеш? А, между другото от тези 1.20 лв за смс, колко пари отиват като дарение? Може и да греша де, не знам дали държавата не опрощава ДДС-то.

Но както и да е де... Исках само да отбележа, че примерно електронното банкиране прави дарителството страшно лесно и удобно, а и всички преведени пари (без да се приспадат ДДС, операторски такси и т.н) отиват за каузата. Какво му пречи на човек да отиде до някой дарителски сайт (примерно Спаси, дари на...) и да преведе парите по някоя от сметките на децата, за които се провежда кампания в момента. Освен всичко останало, можеш да се държиш в течение с новините относно здравето на децата. Тежичко е, защото някои от тях не успяват да се преборят.

Друго нещо, което може да се направи, е да станеш спонсор на СОС детски селища. Пускаш превод за по 10 лв на месец, което си е общо взето едно ядене в нескъпо заведение и така помагаш за сметки или храна или учебници за някое дете. Пак на помощ идва електронното банкиране. Направила съм си шаблон със сметката и референтния номер и цялата операция отнема по една минута. Ще ми се да вярвам, че така някое хлапе ще получи по-добър живот, вместо да го премятат през различни сиропиталища, за които слушам само разни ужасии.

Та начини да помогнеш много, не само чрез разни български коледи, стига да имаш възможности и желание.

Goodreads

2009-11-27T12:20:00.004+02:00

Напоследък много съм се зарибила по Goodreads, нещо средно м/у Амазон и Фейсбук (известен още като Сурат-тефтер или Failbook). Можеш да си правиш списък с прочетени книги, както и такива, които четеш в момента или възнамеряваш да прочетеш. Има си система за рейтинг, могат да се пишат рецензии и коментари и всичко както си трябва.

Обаче днес попаднах на класацията Best Books Ever (класациите са направени като списъци от книги, за които можеш да гласуваш - убер куул), гледам и не вярвам на ушите си...

Леле, ми то това пълно с религиозни фанатици! Забележете книжките под номер 3 и номер 7. Не че ще спра да ползвам услугата, ама те кара да се позамислиш... Да не говорим, че Twilight е на 4то място, та си мисля, че класацията е правена изцяло от мормони :)

Sounds Good to Me

2009-11-26T18:35:00.002+02:00

Не е петък, но аз така или иначе съм позарязала традицията с петъчните парчета. Но пък ей това ми подскача из главата и Shuffle-a тези дни. Много позитивна песньовка от "веселяшкия" албум Set the World on Fire на канадците Annihilator. Много го въртях в гимназията, пък напоследък нещо ми се случва да се завръщам към добрите стари времена, поне музикално.

Say good-bye and close your eyes, let's drift away
Like a ship on the ocean, we'll set sail for a better day
Come live in a daydream, this is your wonderland
Let's swim in the deep sea, so jump in and take my hand

Dream away, don't wait for the night
'Cause any old time at all sounds good to me

Hello, you can open your eyes, we're almost there
Can you feel all the energy, there's magic everywhere
Come live in a daydream, create your destiny
Just let the feeling surround you and it will set you free

We've all got problems, don't let them get to you
And when you're feeling down, there's only one thing to do

Dream away, don't wait for the night
'Cause any old time at all sounds good to me
Dream away, everything's all right
I hope it sounds good to you, sounds good to me
Sounds good to me

We've all got problems, don't let them get to you
And when you're feeling down, there's only one thing to do

Dream away, don't wait for the night
'Cause any old time at all sounds good to me
Dream away, everything's all right
I hope it sounds good to you, sounds good to me
Sounds good to me

Learn to say goodbye

2009-11-19T15:56:00.006+02:00

Във вторник погребахме колега и приятел. Последно го видях в петък, като тръгваше от работа. Казахме си 'чао' и в понеделник просто не се върна. В събота се качил на мотора и при нелеп инцидент е загинал на място. Не знаех какво да напиша досега, или дали изобщо да напиша нещо. Днес обаче се рових из логовете на мирандата и pidgin-а и си направих извадка. Ето как ще запомня Краси: добряк, майтапчия и (дървен) философ.

[10/9/2008 2:48:49 PM] Bloodymirova: ти как си иначе?

[10/9/2008 2:48:56 PM] Bloodymirova: сополи има ли :)

[10/9/2008 2:49:05 PM] der Baucher: не много добре, ама няма психиатри наблизо

[10/9/2008 2:49:23 PM] Bloodymirova: хаха

[10/9/2008 2:49:28 PM] der Baucher: да ти кажа, сополите спреха преди час някъде

[10/9/2008 2:49:37 PM] Bloodymirova: за сметка на това психопати колкото искаш

[10/9/2008 2:49:45 PM] der Baucher: ама ми е .... затиснато

[10/9/2008 2:49:47 PM] Bloodymirova: бравос

[10/9/2008 2:49:52 PM] Bloodymirova: пий витаминки

[10/9/2008 2:49:57 PM] der Baucher: едно странно усещане...

[10/9/2008 2:50:00 PM] Bloodymirova: и си вземи пресни плодове

[10/9/2008 2:50:06 PM] der Baucher: от което ми се насълзяват очите :)

[10/9/2008 2:50:06 PM] Bloodymirova: предполагам си отпаднал

[10/9/2008 2:50:14 PM] der Baucher: мързи ме

[10/9/2008 2:50:17 PM] Bloodymirova: хаха

[10/9/2008 2:50:21 PM] der Baucher: :)

[10/9/2008 2:50:35 PM] der Baucher: как беше обяда?

[10/9/2008 2:50:40 PM] der Baucher: бе мани

[10/9/2008 2:50:47 PM] Bloodymirova: Христо има бебе

[10/9/2008 2:50:50 PM] der Baucher: аааа

[10/9/2008 2:50:54 PM] der Baucher: браво на него

[10/9/2008 2:50:54 PM] Bloodymirova: от отпреди един час

[10/9/2008 2:50:57 PM] Bloodymirova: Яна

[10/9/2008 2:51:00 PM] der Baucher: хех

[10/9/2008 2:51:02 PM] der Baucher: да бе

[10/9/2008 2:51:04 PM] der Baucher: деба

[10/9/2008 2:51:12 PM] der Baucher: и аз исках яна

[10/9/2008 2:51:28 PM] Bloodymirova: нищо не ти пречи :)

[10/9/2008 2:51:36 PM] der Baucher: за яна ли?

[10/9/2008 2:51:38 PM] Bloodymirova: мдам

[10/9/2008 2:51:40 PM] der Baucher: ем

[10/9/2008 2:51:45 PM] Bloodymirova: само жена ти трябва

[10/9/2008 2:51:47 PM] der Baucher: 50% ми липсват :)

[10/9/2008 2:51:52 PM] der Baucher: малко ли е лол

...

[10/15/2008 4:55:35 PM] der Baucher: екстра

[10/15/2008 4:55:48 PM] Bloodymirova: нина

[10/15/2008 4:55:58 PM] der Baucher: ам?

[10/15/2008 4:56:05 PM] Bloodymirova: екстра нина

[10/15/2008 4:56:09 PM] der Baucher: ааа

[10/15/2008 4:56:12 PM] Bloodymirova: имаше такава чалгаджийка

[10/15/2008 4:56:18 PM] Bloodymirova: виж как знам :)

[10/15/2008 4:56:34 PM] der Baucher: хехе :)

[10/15/2008 4:56:44 PM] der Baucher: стара чалгаджийка си тиии

[10/15/2008 4:57:08 PM] der Baucher: не съм ли те виждал по пратита да кършиш на чалга....

[10/15/2008 4:57:26 PM] Bloodymirova: хаха

[10/15/2008 4:57:48 PM] Bloodymirova: надявам се да не го използваш срещу мен като тръгна да правя политическа кариера

[10/15/2008 4:58:27 PM] der Baucher: "всичко, което кажете, може да бъде...."

[10/15/2008 5:00:02 PM] Bloodymirova: всички гюбеци които хвърлите могат да бъдат използвани срещу вас

[10/15/2008 5:09:08 PM] der Baucher: хименно

[10/15/2008 5:09:34 PM] Bloodymirova: хаха

[10/15/2008 5:09:38 PM] Bloodymirova: и аз го ползвам това

[10/15/2008 5:09:39 PM] der Baucher: Х)

[10/15/2008 5:09:42 PM] der Baucher: хехе

[10/15/2008 5:09:46 PM] der Baucher: :р

[10/15/2008 5:09:53 PM] Bloodymirova: а да знаеш, Мария е кукарджа

[10/15/2008 5:10:01 PM] Bloodymirova: от днес нататък

[10/15/2008 5:10:07 PM] der Baucher: кво беше кукарджа?

[10/15/2008 5:12:06 PM] Bloodymirova: http://www.snimka.bg/album.php?album_id=208123

[10/15/2008 5:12:14 PM] der Baucher: кукарджЪ :)

[10/15/2008 5:12:19 PM] der Baucher: лол

[10/15/2008 5:12:22 PM] Bloodymirova: още по-добре

[10/15/2008 5:12:26 PM] der Baucher: лисугер?

[10/15/2008 5:12:39 PM] der Baucher: скунурче :)

[10/15/2008 5:12:40 PM] Bloodymirova: Живее по таваните на селските къщи и е много опасно за домашните животни.Храни с яйца,гълъби,малки пилета и др.Много е бързо и минава през всякакви отвори.Дължината му е над 50см горе долу колкото голяма котка.Хваща се само в затворени капани (клетка) иначе с вълчи капан след като се хване си прегризва крака и изчезва.

[10/15/2008 5:12:50 PM] Bloodymirova: какво е 'скунурче'?

[10/15/2008 5:13:02 PM] Bloodymirova: нещо като пор е май

[10/15/2008 5:13:05 PM] der Baucher: на един познат измишльотина

[10/15/2008 5:13:18 PM] der Baucher: нещо подобно със скъпа козина

[10/15/2008 5:13:28 PM] der Baucher: които били много страхливи

[10/15/2008 5:13:35 PM] der Baucher: и като се уплашат и им падала козината

[10/15/2008 5:13:44 PM] Bloodymirova: като бях малка баща ми ме наричаше 'кукарджа' или 'крокодил'

[10/15/2008 5:13:51 PM] der Baucher: хаха

[10/15/2008 5:13:52 PM] Bloodymirova: галено 'кроки'

[10/15/2008 5:14:01 PM] Bloodymirova: още ми вика кроки всъщност

[10/15/2008 5:14:03 PM] der Baucher: това обяснява доста неща...

[10/15/2008 5:14:12 PM] der Baucher: Х)Р

[10/15/2008 5:14:22 PM] Bloodymirova: че вече се обръщам когато Мария каже 'Слон'

...

[10/16/2008 4:32:02 PM] Bloodymirova: аз да помагам ли нещо?

[10/16/2008 4:32:20 PM] der Baucher: може - тука при мене, по бански

[10/16/2008 4:32:32 PM] der Baucher: ще делим надницата

[10/16/2008 4:32:47 PM] Bloodymirova: хаха

[10/16/2008 4:32:57 PM] der Baucher: :)

[10/16/2008 4:33:28 PM] der Baucher: па ако и мария дойде... ще ви я дам цялата

[10/16/2008 4:33:55 PM] Bloodymirova: и тя по бански предполагам

[10/16/2008 4:34:05 PM] der Baucher: :)

[10/16/2008 4:34:32 PM] der Baucher: умно дете

...

[10/17/2008 11:49:46 AM] der Baucher: а ти кво ще ми дадеш?

[10/17/2008 11:50:27 AM] Bloodymirova: шоколадово яйце

[10/17/2008 2:36:52 PM] Bloodymirova: остаих ти яйцето на бюрото :)

[10/17/2008 3:52:40 PM] der Baucher: ааааа

[10/17/2008 3:53:01 PM] der Baucher: ма то многу спецЯлно

[10/17/2008 3:53:14 PM] Bloodymirova: с войник:)

[10/17/2008 3:58:08 PM] der Baucher: :)

...

[10/31/2008 1:49:51 PM] der Baucher: ти ходи ли на концерта на тария?

[10/31/2008 1:50:34 PM] Bloodymirova: мне

[10/31/2008 1:50:49 PM] der Baucher: пфу, на мен ми хареса :)

[10/31/2008 1:51:27 PM] Bloodymirova: аз принципно не обичам Найтуиш и всичките им издънки :)

[10/31/2008 1:51:38 PM] der Baucher: аааа, оооо... ясно

[10/31/2008 1:51:46 PM] Bloodymirova: под издънки имам предвид разклонения

[10/31/2008 1:51:51 PM] der Baucher: само ирландски фолк ли слусшаш вече? :)РРРР

[10/31/2008 1:51:56 PM] Bloodymirova: ахахаха

[10/31/2008 1:51:59 PM] der Baucher: Х)

[10/31/2008 1:52:16 PM] Bloodymirova: то това е много по-близо до ирландския фолк отколкото предполагаш ;)

[10/31/2008 1:52:32 PM] der Baucher: горката ти тогава

[10/31/2008 1:52:38 PM] Bloodymirova: не слушам оперни певици които си мислят че правят метъл

[10/31/2008 1:52:42 PM] Bloodymirova: :P

[10/31/2008 1:53:02 PM] Bloodymirova: днес ще съм червената беретка :)

[10/31/2008 1:53:12 PM] der Baucher: ооо, дай да видим

[10/31/2008 1:53:23 PM] Bloodymirova: е, то костюма ми е вкъщи

[10/31/2008 1:53:35 PM] Bloodymirova: имам една голяма червена пола дето не съм я носила

[10/31/2008 1:53:48 PM] Bloodymirova: комбинирах я с едно червено елече, ботушки и баретка

[10/31/2008 1:53:55 PM] der Baucher: аааа да не ходиш на хелоуин парти?

[10/31/2008 1:54:01 PM] Bloodymirova: ахам

[10/31/2008 1:54:07 PM] Bloodymirova: в Ялта

[10/31/2008 1:54:10 PM] der Baucher: това до ндк?

[10/31/2008 1:54:12 PM] der Baucher: ааа

[10/31/2008 1:54:13 PM] der Baucher: друго

[10/31/2008 1:54:22 PM] Bloodymirova: то ще има много предполагам

[10/31/2008 1:54:35 PM] der Baucher: да, сигурно

[10/31/2008 1:54:45 PM] Bloodymirova: трябва си намерим тиква

[10/31/2008 1:54:51 PM] Bloodymirova: Мимето и то ще идва с мен

[10/31/2008 1:55:08 PM] der Baucher: тя кфо ще е?

[10/31/2008 1:55:12 PM] der Baucher: слон?

[10/31/2008 1:55:46 PM] Bloodymirova: фитка

[10/31/2008 1:55:56 PM] der Baucher: е нали требва да се маскира?

[10/31/2008 1:55:58 PM] Bloodymirova: хехе, не - ще е със роклята си от бала

[10/31/2008 1:56:08 PM] Bloodymirova: и с една венецианска маска

[10/31/2008 1:56:10 PM] der Baucher: кфа е?

[10/31/2008 1:56:12 PM] der Baucher: ооооо

[10/31/2008 1:56:23 PM] Bloodymirova: ще е мадама от венеция :)

[10/31/2008 1:56:28 PM] der Baucher: ясно

[10/31/2008 1:56:31 PM] Bloodymirova: но с по-къса рокличка :)

[10/31/2008 1:56:41 PM] der Baucher: :)

...

[11/3/2008 7:06:26 PM] der Baucher: слона нещо....

[11/3/2008 7:06:51 PM] Bloodymirova: slona mnogo se e iznervil naposledyk

[11/3/2008 7:07:01 PM] Bloodymirova: направо ме притеснява

[11/3/2008 7:12:45 PM] der Baucher: хм

[11/3/2008 7:12:51 PM] der Baucher: тъпо

[11/3/2008 7:13:22 PM] Bloodymirova: еми всеки си минава през разни периоди...

[11/3/2008 7:13:46 PM] Bloodymirova: само дето избива по различен начин

[11/3/2008 7:13:55 PM] der Baucher: стига да излезе по същия начин по който е влязъл...

[11/3/2008 7:14:11 PM] Bloodymirova: еми да

[11/3/2008 7:14:24 PM] der Baucher: и със същите приятели :)

[11/3/2008 7:14:33 PM] Bloodymirova: аз принципно рядко се впрягам, но пък тя таз работа я работи много преди мен :)

[11/3/2008 7:15:20 PM] Bloodymirova: ще й мине

[11/3/2008 7:15:29 PM] Bloodymirova: или ще напусне

[11/3/2008 7:15:35 PM] der Baucher: ем

[11/3/2008 7:15:36 PM] Bloodymirova: все нещо ще стане

[11/3/2008 7:16:18 PM] der Baucher: като смени 2-3 още и ще види че навсекъде е същия хуй

[11/3/2008 7:16:43 PM] der Baucher: проблема не е в работата, а човека

[11/3/2008 7:16:44 PM] der Baucher: :)

[11/3/2008 7:16:52 PM] der Baucher: ако има проблем де

[11/3/2008 7:17:06 PM] Bloodymirova: ми не знам

[11/3/2008 7:17:15 PM] der Baucher: малка си още

[11/3/2008 7:17:18 PM] Bloodymirova: дам :)

[11/3/2008 7:17:28 PM] Bloodymirova: аз правя каквото мога и гледам да я подкрепям

[11/3/2008 7:17:34 PM] Bloodymirova: оттам нататък само тя си знае

[11/3/2008 7:17:41 PM] der Baucher: ... пък и предполагам, че от секса и града са на друго мнение

[11/3/2008 7:17:46 PM] der Baucher: дам :)

[11/3/2008 7:18:00 PM] Bloodymirova: те нямат мнение принципно :)

[11/3/2008 7:18:43 PM] der Baucher: се требва да има некакфо

[11/3/2008 7:18:56 PM] der Baucher: балиго... все ми е едно :)

[11/3/2008 7:19:05 PM] Bloodymirova: еми и те споделят моето :)

[11/3/2008 7:19:22 PM] Bloodymirova: мисля че всички жени мислят като мен

[11/3/2008 7:19:30 PM] Bloodymirova: а останалите грешат, хаха

[11/3/2008 7:19:38 PM] der Baucher: лол

[11/3/2008 7:19:47 PM] der Baucher: че то всеки така мисли :)

[11/3/2008 7:20:06 PM] Bloodymirova: great minds think like mine

[11/3/2008 7:20:43 PM] Bloodymirova: абе точно аз май все още нищо не знам

[11/3/2008 7:20:50 PM] Bloodymirova: и мисля че заспивам освен това

[11/3/2008 7:21:30 PM] der Baucher: ем, то с толко философстване... нормално :)

[11/3/2008 7:21:38 PM] der Baucher: добре че чета на блокове :)

[11/3/2008 7:22:18 PM] Bloodymirova: ахаха

[11/3/2008 7:22:27 PM] Bloodymirova: професионално изкривяване

[11/3/2008 7:22:51 PM] Bloodymirova: всички ми казват че говоря много - оказа се че и пиша много

[11/3/2008 7:22:59 PM] der Baucher: аха.... чат-пат слага if(false) още в началото

[11/3/2008 7:23:08 PM] der Baucher: true

[11/3/2008 7:23:21 PM] der Baucher: :)

[11/3/2008 7:23:22 PM] Bloodymirova: квот ми е на главата, туй ми е на клавиатурата

[11/3/2008 7:23:32 PM] der Baucher: именно

[11/3/2008 7:23:33 PM] der Baucher: :)

[11/3/2008 7:23:41 PM] Bloodymirova: аз съм душевен ексхибиционист

[11/3/2008 7:23:45 PM] der Baucher: което от една страна е добре

[11/3/2008 7:23:55 PM] der Baucher: във всеки един момент знам за какво си мислиш

[11/3/2008 7:23:56 PM] Bloodymirova: очаквам от хората да искат да видят и чуят всичките ми мисли

[11/3/2008 7:24:02 PM] Bloodymirova: ахам

[11/3/2008 7:24:25 PM] Bloodymirova: грешка във възпитанието

[11/3/2008 7:24:53 PM] der Baucher: ем, не съм компетентен да кажа дали е грешка

[11/3/2008 7:24:55 PM] Bloodymirova: ама поне хората знаят че не ги мятам по черешите като говоря с тях

[11/3/2008 7:25:12 PM] der Baucher: дет' се вика - можеше и по-зле да е

[11/3/2008 7:25:21 PM] der Baucher: ае си ходим

[11/3/2008 7:25:24 PM] der Baucher: писна ми тука

[11/3/2008 7:25:29 PM] Bloodymirova: и аз тва си мисля

[11/3/2008 7:25:35 PM] der Baucher: гогогого

[11/3/2008 7:25:39 PM] Bloodymirova: ари

[11/3/2008 7:25:41 PM] der Baucher: schneller

...

[1/10/2009 8:03:46 PM] Bloodymirova: билдна ли се билда?

[1/10/2009 8:04:21 PM] Bloodymirova: щот ние с Мимето мислим да минем към мола за силно алкохолни коктейли :)

[1/10/2009 8:04:42 PM] der Baucher: охоооо... яко

[1/10/2009 8:04:46 PM] der Baucher: ебва да бегам деба

[1/10/2009 8:04:50 PM] der Baucher: ебва де

[1/10/2009 8:04:53 PM] der Baucher: требва

[1/10/2009 8:04:54 PM] Bloodymirova: шооо

[1/10/2009 8:04:56 PM] der Baucher: оф

[1/10/2009 8:05:01 PM] der Baucher: написах го:)

[1/10/2009 8:05:07 PM] Bloodymirova: ще ходиш на среща? ;)

[1/10/2009 8:05:09 PM] der Baucher: ша бегам

[1/10/2009 8:05:14 PM] der Baucher: че съм на имен ден

[1/10/2009 8:05:17 PM] Bloodymirova: аа

[1/10/2009 8:05:19 PM] Bloodymirova: ми хуу

[1/10/2009 8:05:24 PM] der Baucher: иванов на патерица

[1/10/2009 8:05:37 PM] Bloodymirova: а ще има ли мацки?

[1/10/2009 8:05:38 PM] der Baucher: другия път?

[1/10/2009 8:05:41 PM] der Baucher: хм

[1/10/2009 8:05:43 PM] der Baucher: неам идея

[1/10/2009 8:05:52 PM] Bloodymirova: щот ако няя за кво да ходиш, хаха

[1/10/2009 8:06:03 PM] Bloodymirova: добре, ще те иаме предвид за следващия път

[1/10/2009 8:06:07 PM] der Baucher: то в такъв случай все у дома да си седя

[1/10/2009 8:06:08 PM] der Baucher: :)

[1/10/2009 8:06:41 PM] Bloodymirova: хаха

[1/10/2009 8:06:43 PM] Bloodymirova: тру

[1/10/2009 8:06:50 PM] der Baucher: тру деба

[1/10/2009 8:06:55 PM] Bloodymirova: Мария каза че ш'те фрасне

[1/10/2009 8:07:10 PM] der Baucher: ш'ма?

[1/10/2009 8:07:13 PM] der Baucher: че щооооо

[1/10/2009 8:07:20 PM] Bloodymirova: тя така си говори :)

[1/10/2009 8:07:24 PM] Bloodymirova: изпуска пара

[1/10/2009 8:07:29 PM] der Baucher: :)

[1/10/2009 8:07:43 PM] Bloodymirova: видя й снимките, побъркана е :D

[1/10/2009 8:08:15 PM] der Baucher: тру

[1/10/2009 8:08:45 PM] Bloodymirova: ся пък мене иска да фраска

[1/10/2009 8:08:49 PM] der Baucher: лол

[1/10/2009 8:10:52 PM] Bloodymirova: ние заминаваме

[1/10/2009 8:10:57 PM] Bloodymirova: приятно :)

[1/10/2009 8:10:58 PM] der Baucher: кк, аре весело

[1/10/2009 8:11:06 PM] der Baucher: ем ще си отрежа ГЛАВАТА

...

2009-03-18

(5:05:19 PM) 101285637: искам да е топло

(5:05:26 PM) 101285637: и да пече слънце

(5:05:33 PM) 101285637: и да мога да се разходя

(5:05:35 PM) der Baucher: em, shte :D

(5:05:46 PM) 101285637: а не като плъх да вися в офиса и от офиса вкъщи

(5:05:50 PM) der Baucher: malko ostana, a ia si predstawi che sme oktomvri primerno

(5:05:57 PM) 101285637: тру

(5:05:59 PM) der Baucher: i da pluhish

(5:06:06 PM) der Baucher: pluhing

(5:06:09 PM) 101285637: това му е хубавото на рождения ми ден

(5:06:16 PM) der Baucher: ehehehe

(5:06:17 PM) 101285637: след това винаги иде пролет :)

(5:06:20 PM) der Baucher: sega shte kajesh

(5:06:25 PM) der Baucher: che zaradi teb idwa X)

(5:06:27 PM) der Baucher: :PPPP

(5:06:36 PM) 101285637: амчи да

(5:06:41 PM) der Baucher: nali

(5:06:46 PM) der Baucher: empirichno dokazano

(5:06:49 PM) 101285637: като отидох в Бостън, беше 8-10 градуса

(5:06:58 PM) 101285637: преди това беше имало снежна буря

(5:07:01 PM) 101285637: както и след това

(5:07:10 PM) 101285637: сварих страхотно време

(5:07:23 PM) der Baucher: ehehehe

(5:07:25 PM) 101285637: като ходих до Амстердам, 3 дена пече слънце

(5:07:34 PM) 101285637: един дъжд не ме валя даже

(5:07:42 PM) der Baucher: mi are de

(5:07:46 PM) der Baucher: glei kwo staa nawun

(5:07:50 PM) der Baucher: naprawi neshto :D

(5:08:19 PM) 101285637: за София само не действа

(5:08:25 PM) 101285637: щот не я обичам

(5:08:27 PM) der Baucher: tztztztz

(5:08:29 PM) der Baucher: aaaa

(5:08:35 PM) der Baucher: are we - sofianka stana

(5:08:39 PM) der Baucher: na kfa se praish ;)P

(5:08:45 PM) 101285637: след работа ще ида до мольо да си купя нещо с паричките :)

(5:09:03 PM) 101285637: и ше ви го демонстрирам после

(5:09:09 PM) 101285637: още не съм измислила какво

(5:09:17 PM) der Baucher: belio

(5:09:18 PM) der Baucher: X)

(5:09:22 PM) 101285637: хаха

(5:09:25 PM) 101285637: може

(5:09:35 PM) der Baucher: jextra

(5:09:45 PM) der Baucher: shte idwate li na agneshko?

(5:09:49 PM) 101285637: само дето дали няма да ме уволнят ако тръгна да разхождам бельо из офиса

(5:09:56 PM) der Baucher: aaa nema, nema

(5:09:56 PM) 101285637: аз да, за Мимето не знам

(5:10:02 PM) der Baucher: aa extra

(5:10:13 PM) 101285637: че кога съм пропускала :)

(5:10:19 PM) der Baucher: a taka

(5:10:30 PM) 101285637: тоз път трябва да идем до пещерата обаче

(5:10:35 PM) 101285637: че не съм ходила

(5:10:42 PM) der Baucher: 5:08:41 PM) I LoVe apPLe PiE: Nominated as the world's best short joke of the year. A 3-year-old boy examined his testicles while taking a bath. 'Mom', he asked, 'Are these my brains?' 'Not yet,' she replied.

(5:10:46 PM) der Baucher: oooo, shte

(5:11:04 PM) 101285637: ми то май сме малко хора тоз път

(5:11:14 PM) 101285637: не съм питала Моникс кво е положението

(5:11:18 PM) der Baucher: mai da, ne znam

(5:11:26 PM) 101285637: колкото толкоз

(5:11:31 PM) 101285637: не ни пречи да се напием :)

(5:11:41 PM) der Baucher: imenno

...

6/11/2009

(4:46:46 PM) 101285637: Краси, ти кога мислиш да ходиш към Каварна? (и с какво)

(4:57:44 PM) der Baucher: mai niama da hodia

(4:57:56 PM) 101285637: аргххх

(4:58:07 PM) 101285637: добре

(4:58:10 PM) 101285637: :)

(4:58:31 PM) der Baucher: ti?

(4:58:34 PM) der Baucher: imash li bilet

(4:58:38 PM) 101285637: ми не

(4:58:48 PM) 101285637: ама само за театрото мисля да ида

(4:59:05 PM) 101285637: че кинтите свършИха :)

(4:59:39 PM) der Baucher: i az taka. ama i teatroto mai nema da gldeam

(5:00:02 PM) 101285637: еми който си купува апартаменти и мотори...

(5:00:12 PM) der Baucher: aha

(5:00:24 PM) 101285637: на мен и Гардиън ми се гледат пак

(5:00:28 PM) der Baucher: aha

(5:00:31 PM) der Baucher: i nam ne

(5:00:31 PM) 101285637: гъхххх

(5:00:33 PM) der Baucher: men

(5:00:59 PM) 101285637: абе то има време :)

(5:01:11 PM) der Baucher: to wreme ima, ama pari nema

(5:01:13 PM) der Baucher: :D

(5:01:19 PM) 101285637: хаха

(5:01:27 PM) 101285637: дали ще мога да си продам бъбрека?

(5:01:35 PM) 101285637: при положение че правя камъни

(5:01:38 PM) 101285637: :D

(5:01:41 PM) der Baucher: za gardian? :)

(5:01:42 PM) der Baucher: lol

(5:01:49 PM) der Baucher: po-dobre probwai magistralata

(5:01:49 PM) 101285637: i theater

(5:01:50 PM) der Baucher: :D

(5:02:03 PM) 101285637: не, това ще изисква усилие...

(5:02:08 PM) der Baucher: pone imash wuzmojnost tam X)

(5:02:18 PM) 101285637: че и ти не си зле :)

(5:02:26 PM) 101285637: все някой чичко ше та ареса :))

(5:02:30 PM) der Baucher: lol

(5:02:31 PM) der Baucher: X)

(5:02:42 PM) 101285637: не, аз мисля да стана велик фотограф

(5:03:03 PM) 101285637: и да направя сума ти пари

(5:03:05 PM) der Baucher: powecheto weliki, stawat takiwa edwa sled smyrta si :/

(5:03:12 PM) 101285637: и Гардиън да ми свирят на рождения ден

(5:03:37 PM) der Baucher: shto ne si izberesh nekoia mlada boys grupa X)

(5:03:45 PM) der Baucher: tukmo s konsumacia X)

(5:03:54 PM) 101285637: да, то тогава може и да съм на 70...

(5:04:15 PM) der Baucher: ne e neshto koeto ne se e sluchwalo predi :D

До ОББ

2009-11-18T12:34:00.002+02:00

Здравейте,

Бях открила Отворен депозит в евро на 12/11/2008 и на 16/11/2009 отидох да го закрия. Въпреки, че парите са седяли по сметката в рамките на 1 година (= на 2 периода по 6 месеца), за второто шестмесечие лихвата ми беше начислена като за разплащателна сметка. Тоест, аз загубих 25 евро помеджудругото. Докато закривах сметката не бях уведомена затова, че ще загубя тези пари. Иначе просто щях да оставя празната сметка да си виси до Нова година.

Така. В условията за Отворен депозит пише, че за шестмесечните депозити лихвите се изплащат на края на юни и на края на декември, без значение кога е открит депозита. В случая изобщо не се прави разлика между начисление и изплащане. Един вид, аз съм работила за банката в рамките на 6 месеца по договор, ама накрая не си получавам възнаграждението.

Моля ви, напишете с ГОЛЕМИ ЧЕРВЕНИ БУКВИ някъде из условията на отворения депозит, че ако бъде закрит преди датата на изплащането, дори и да е минал периодът (3,6 месеца, не дай си Боже година), то хората изобщо няма да си получат парите.

Междувременно ще гледам да преместя каквито сметки мога в друга банка.

Поздрави,

Елена

Edit:

Ей това открих като се разрових в общите условия (което обаче го няма в самия договор):

23. При закриване на сметката за периода от датата на последното плащане на лихва до датата на закриването Банката плаща лихва, приложима за разплащателна сметка.

Демек, яжте ни хуя, без извинение.

Преди и след

2009-11-06T11:13:00.002+02:00

Снощи си направихме женска вечер. Първо вечеря в Olive's и после пиенета в Swinging Hall, където едни познати щяха да свирят. Аз обаче си затръгнах от бара по-рано.

Прасето: Ей така става - хората като се задомят и се пенсионират.

Аз: Прасе, разликата е, че ако шансът ти да получиш секс таз вечер нараства правопропорционално с времето прекарано тук, то при мен е точно обратното.

Така де, ше вземе да заспи докато се прибера...

За писането vol.2

2009-11-05T10:52:00.002+02:00

Писането не отнема много време. Да се наканиш да напишеш нещо обаче може да оттече с месеци - очевидно. Това си има и своите плюсове, особено като си решил да пишеш книга (примерно), написал си едни мизерни десет страници и някой ти отнесе лаптопа. Не те е толкова яд, нали. Друг е въпросът, колко е задължително да си пазиш копия на различни места. Но всичко е относително, казал циганина и отнесъл капака на шахтата.

Та не съм почнала да я пренаписвам таз пуста книга с онези мизерни десет страници, отчасти защото така или иначе бях зациклила върху нея. Идеите са там, ама нещо не мога да напиша глава повече от 3 страници. Май блогът и разните откъслечни парчета информация из YouTwitFace са ми поизкривили мисленето. Даже и блогът го изяде покрай цялата работа.

Може би трябва да оставя идеите да поседят и да изкристализират от самосебе си, Опитът показва, че насила хубост не става. А и, както може би съм споменавала преди, писането има главно терапевтична цел, поне за мен. И когато се чувствам с всичкия си, да не кажа направо нормално, изглежда нямам такава нужда да пиша.

За сметка на това Илфа не е писал в неговия блог горе долу откакто се запознахме. Един път го попитах защо не вземе да напише нещо и той ми отговори нещо от рода на "Нямам за какво да мрънкам, чувствам се щастлив". Хем ми стана приятно, хем ми се чете нещо от него. Момчето не пише никак лошо.

On a Sunday morning

2009-09-27T11:05:00.000+03:00

Една овца, две овце...zzz... (коментарът е от Birdy)

Да живее потребителят

2009-09-16T17:15:00.003+03:00

Миналия петък пак се заиграх с разни телекоми. Пак заради разни електронни фактури.

Вивател, понастоящем Виваком, обявиха неотдавна, че при добро желание клиентът вече може да отиде на сайта им и да даде заявка за електронна фактура.

Дотук добре - аз отдавна си имам регистрация на сайта, остава само да вляза и да си добавя клиентския номер и номера на фактурата и съм си опекла нещата.

Тук искам да вметна, че при логване в сайта не само не можеш да бъдеш сигурен, че си се логнал успешно, ами ако тръгнеш да цъкаш някъде другаде по сайта ти иска повторен логин. Единствено едно бутонче "Изход" дето се мъдри отдолу на менюто ти подсказва, че може би си на правилното място. Умопомрачителна липса на ползваемост.

Проблем #1. Не си спомням отговора на тайния въпрос. Щото не само трябва да си направиш регистрация с потребителско име и парола, ами и да вкараш тоз таен въпрос. Иначе не можеш да си стигнеш до данните по никакъв начин.

Опитвам се да достигна до някакво решение с помощта на притеснено момченце, което ми отговаря при позвъняване на 123. То ми предлага да си затрия регистрацията и да я създам отново. Отговорих му, че ако ми каже как да го направя, ще съм му много благодарна. Той замълча. Аз до ден днешен не знам как става затриването на регистрация там.

Евала на хлапето, поне се сети накрая какъв може да е отговора. Логнах си се аз, видях си данните и викам, мерси, оттука и аз мога.

Проблем #2 Оказва се, че след като стигнах до заветните потребителски данни, по никакъв начин и под никакъв браузър не мога да си добавя клиентския номер. Дрънча пак на 123, вече за 1 час изхабила нерви като за цяла седмица и се опитвам да държа добър тон. Вдигна ми едно приятно момиче този път; каза че може би заради промените по сайта има проблем и да проверя на другия ден. Аз я попитах дали си имат система за подаване на сигнали за бъгове към разработчика на сайта, щото да не им звъня аз да им викам. Тя ме увери, че ще информира когото трябва, при което й благодарих и затворих.

Днес е сряда, демек 3 работни дни по-късно, а все още нищо не работи. Реших аз смело и безразсъдно да пусна оплакването директно в сайта, след което получих следния отговор:

Здравейте г-ца Елена Bloodymirova,

Благодарим Ви, че се свързахте с нас. Вашият сигнал беше получен успешно.

Искаме да Ви уверим, че в момента се работи по него и ние ще се свържем с Вас в срок до 20 работни дни.

Този имейл е автоматичен. Моля, не отговаряйте на него. Ако имате допълнителни въпроси, моля, попълнете контактната форма тук.

С Уважение,

Отдел Обслужване на клиенти

БТК АД

Web site: www.vivacom.bg

След 20 работни дни ще съм получила може би още 1-2 хартиени фактури. Това са си чисти загуби за компанията. Не виждам смисъл да звъня пак, щото ми омръзна да си играя на развален телефон. Ша чакам.

И ако някой от Маг студио чете това - моля ви, оправете си сайта!

Edit: Най-после - проблемът беше оправен на 26ти септември и успях да си заявя електронната фактура...

Полезни неща, които можеш да научиш по време на отпуск

2009-08-27T19:14:00.001+03:00

Много е гот да летиш от София до морето. Докато се вдигнеш и си вече кацнал.
Разбрах какво е да си с дете в самолета, па макар и 26 годишно. Тананикането на мелодийката от „Плодчетата”, придружено с танци на седалката са си нещо съвсем нормално. Май.
Илиян, докато се качваме (така че да чуят всички): „А, то тва е А320. Те не падат толкова често, колкото другите Еърбъси.”
Във Варна има wireless и в кенефите.
Faith No More са най-големите изроди, които съм виждала на сцена. И то в родния ми град. Концертът беше феноменален.
Изглежда няма проблем да си построиш хотел насред нищото, заобиколен от храсти и селкостопански площи.
Обичам Рио де Поморейро. Особено ако Тони е там. Гледахме и Артерия на Текилата, докато си ровехме с крачета в пясъка и пиехме коктейли в пластмасови чаши.
Ще си купя къща в Балчик някой ден.
Палачинки повече от веднъж седмично си е нахалство. Ама ги оплюскахме, не се дърпахме.
БДЖ никак не се притесняват да ти го набутат.
На морето си е друго. Хич не ми се връщаше. Ама няма повече отпуск.

Боно ще ме извинява

2009-08-02T12:14:00.004+03:00

Няма да ходя на U2. Оказа се, че няма как да ги вмъкна в бюджета. С ипотеката, наема, сметките и обира ми дойде малко в повече. Още не съм успяла да се отърва от билета, но дори и да не успея да го продам, поне ще съм с 200, не със ~700 лева назад.

Още не ми е минало съвсем. От време на време започвам да минавам между предревни състояния и чувство на откровен бяс. Искам да счупя нещо и да се преборя с усещането за пълно безсилие. Или с убеждението, че такива неща просто се случват и полицията по никакъв начин няма да ми помогне. Щото и те са си убедени в това.

Трябва да отида да пострелям. Илиян каза, че действало много разтоварващо.

Не обичам оръжията и се изнервям, когато знам, че има пистолет някъде около мен. Същевременно си представям как се прибирам вкъщи, заварвам копелетата да ми тарашат апартамента, вадя Беретата от чантата и им отстрeлвам капачките на колената.

Естествено нямам Берета. Не бих я разпознала и да я видя.

Всъщност постъпих като всяка жена в подобна ситуация. Смених си цвета на косата.

Имаше едно положително нещо от цялата работа, обаче. Оказа се, че имам човек на място до себе си. Погрижи се за всичко, от смяна на брави и патрони, до това да не изпадна в пристъп на паника. Изведе ме навън да се разсея, после ми помогна да оправя стаята и накрая ми направи масажче преди сън. За пръв път от много време насам си позволих да се отпусна и да оставя някой друг да бъде силния. А това си е направо лукс :)

А, и да не забравя - честит имен ден, слънчо.

Бери му лайката...

2009-07-22T14:26:00.002+03:00

Вчера ни разбиха апаратамента и задигнаха известно количество техника, по-точно лаптопа ми и Никон Д40 + 2та китови обектива. Слагам малко информация със серийни номера, ако някой се опита да ви продаде някои от тези неща, моля позвънете в полицията.

Nikon D40

No. 6186976

Nikkor AF-S DX 18-55/3.5-5.6G ED II

No.2538376

Nikkor AF-S DX VR 55-200/4-5.6G IF-ED

No. L 538612

RH683ETR HP Compaq nx7300 T5500/15.4/2GB/80GB/DVDRW/XPH Serial

No. CNU6490MKY

Благодаря предварително.

Edit: Вчера се обадих да си получа номера на преписката. Дадоха ми номера на следователката. Звъннах. Казаха ми, че е в отпуск до 27ми юли. Немам думи...

About to Crash

2009-07-19T11:32:00.001+03:00

Wake me up when you're

Falling To Pieces

And don't be afraid to take comfort in my

Perfect Insanity

As the challenges roll through you

And you

Remember

That everyone of us has their time of

Inner Turbulence

Search for a spark of quiet understanding

And know that you are never

Alone

The Secret of Good Parenting (според Христина)

2009-07-15T15:50:00.004+03:00

Много време се опитвах да се сетя всичките 4, все стигах до три и едното ми бягаше. Днес се сетих да се разровя в логовете на Мирандата (лека й пръст, вече съм с Pidgin) и отново се прекланям пред чистия й гений...

Hrisi: ще смятам, че съм успешен родител, ако си науча децата на 4 неща:

Hrisi: 1. Safe sex

Hrisi: 2. Safe driving

Hrisi: 3. Safe drinking

Hrisi: 4. Gun safety

Bloodymirova: много добро обобщение :)

Hrisi: ако е дъщеря, правилото беше едно: Keep her off the pole

Bloodymirova: ахаха

Bloodymirova: точно така

Bloodymirova: и ако видиш, че носи обувки с прозрачни подметки

Bloodymirova: я заключваш вкъщи

If it makes you happy...

2009-07-08T19:28:00.003+03:00

Не знам дали това влиза под определението меме или си е направо верижно писмо, но тъй като ми се струва смислено, ще се включа. И без това музата ми е позамряла тихо напоследък, поради други...хм...занимавки.

Точно това прехвърляне на топки е тръгнало от Бу, доколкото разбирам, а поканата иде от Про.

Иде реч за нещата, които те правят щастлив. Разни дребни на вид нещица, които обаче могат да обърнат деня ти от съвсем откровено сговнен, в ултра-мега-хипер-флипер страхотен. Ако има нещо, което съм се научила как да правя добре, то е как да си угаждам и да се глезя, така щото накрая на деня да съм едно щастливо прасе. Опа, щастлив гушлив слон. И за много от тези неща всъщност съм писала до припадък. В крайна сметка, какво друго си заслужава повече?

1. Снимането

Никона. Двата китови обектива. Грижливо затъкнати в дамската чанта. Да, достатъчно е голяма.

С тях ловим разни моменти. Смешни, забавни, спокойни или спиращи дъха. Така че когато поискам да мога да се върна към отрязъците време, когато всичко е било перфектно.

2. Пътуването

Гъз път да види, е точния израз. Обожавам да пътувам и не спирам. Дали ще е в страната или някъде из Европа или в Щатско, Елена иска да пътува - ако може в месеца поне по два пъти. За предпочитане със самолет, защото много обичам да летя.

3. Морето

Мисля си, че вместо кръв имам морска вода във вените си. Като едно бургаско чадо, за мен е много важно да съм близо до голямата вода. И когато съм в София се чувствам като вампир на диета. Морето си тегли.

4. Приятелите

Всичките онези хора, без които не мога, които съвсем лесно могат да ми върнат усмивката. Какво повече може да иска човек.

5. Кафето

Сутрешното кафе; моментът на откраднатото време за мен самата, точно преди да започне бясното ежедневие.

6. Музиката

iPod-a, тъпкан с всичките любими песни. Ако се разровите из архивите ще намерите много от тях. Животът има много различен вкус, като си имаш саундрак за подправка.

Юруш на маслините: Илф, Марти, Ифи, Мишо.

Explanation

2009-07-02T22:08:00.001+03:00

Sometimes I get a little crazy
sometimes I am a little wild
sometimes I can't stop laughing
and other times can't force a smile

Sometimes you'll find it hard to love me
other times you'll hate to be away
and as stubborn as I am sometimes
be patient, and we will be fine.

With a little help from my friends

2009-06-27T20:23:00.002+03:00

Но не става дума за списъка с 300+ човека във Facebook-а ти, а за онези, истинските, дето са те издържали толкова години. Без значение какви глупости правиш, в кой град живееш или в какъв цвят си боядисаш косата. Без значение от колко време не сте се виждали, защото всеки път когато се срещнете, е все едно не сте се разделяли изобщо.

Заради тези хора съм запазвала ума си, когато всичко се сговни. Те бяха тези, които ме носиха на ръце, когато мъката беше прекалено голяма, за да мога да вървя сама.

Та това е като едно малко 'благодаря', понеже не им го казвам достатъчно често.

На Тони, която ме познава по-добре от мен самата.

На Галя, чийто смях всеки път ме зарежда за седмици напред.

На Севда, която стоически изслушва едночасовите ми тиради.

На Хриси, която някакси винаги намира точните думи.

На Аглика, която ми прави палачинки за закуска.

На Мишката, който винаги ме взима от летището.

На прасето ми Мария, с която сме обиколили половината свят.

На севлиевската мафия - Киро, Дънча и Жоро - ако не сте вие, аз на кино няма да отида :)

На сестра ми, която макар и далеч, винаги остава близо до мен.

My soundtrack

2009-06-17T11:34:00.002+03:00

От повече от 10 години слушам предимно твърда музика. Някакси ми подхожда на темперамента, или аз така си мисля поне. Все пак си имам една папка наречена Chick Music, в която съм си събрала парчета от любими мои женски изпълнители. В крайна сметка най-важното е музиката да ти говори по някакъв начин, да ти действа на емоционално ниво. А някои от тези изпълнители са може би най-добрите съвременни текстописци, поне за мен.

Ето и списък от песнички, които не слизат от iPod-a ми в нито един момент. Някои от тях вече съм пускала тук. Не препоръчвам да се слушат една след друга, щото може да стане някъв drama overload :)

Joni Mitchell - Both Sides Now

Sheryl Crowe - My Favorite Mistake

Dido - Here With Me

Sarah McLachlan - Possession

Des'Ree - You Gotta Be

Madonna - Bad girl

Jewel - You Were Meant For Me

Bjork - Bachelorette

Alanis - That I Would Be Good

Sade - Cherish The Day

Don't be a Nazi

2009-06-07T15:00:00.004+03:00

Опитвам се да стоя далеч от разни политически насочени постове, защото тогава започват да хвърчат лайната, ама кво да се прави... За разлика от Марфи, днес за първи път откакто навърших пълнолетие аз не гласувам. Причините са чисто логистични.

Ако погледнем на политиката като на стратегическа игра, винаги има за кого да се гласува - особено ако имаш идея какъв би бил оптималния баланс на политически сили.

Аз ви призовавам да не звъните на семейство, приятели, колеги и всякакъв там народ за да им напомните да гласуват, поради следните причини:

1) Изборът си е техен. Ако досега не са решили (или не сте ги убедили) да идат да гласуват, днес със сигурност няма изведнъж да им дойде музата.

2) Някои вече са гласували. Губите и своето и тяхното време.

3) Обратният ефект. Най-много да издразните или ядосате някого.

Или в моят случай - просто не ми е възможно.

Гласувайте си спокойно, пийте едно следобедно кафе и се наслаждавайте на хубавата неделя. Ще има достатъчно време за агитации преди 5ти юли.

Виж кой говори

2009-06-03T12:13:00.002+03:00

Иффи съобщи, че "тролея говори". После поясни, че става дума за тролей 9ка. Може би все пак някой ме е чул как мрънкам. Не, че иначе не е близко до акъла де.

Как да скрием разните тестове от Facebook

2009-05-26T09:31:00.004+03:00

Доста хора трепят време попълвайки всякакви тестове във ФБ. Няма да се задълбочавам в това колко са малоумни някои от тези тестове. Това нямаше да е проблем, ако всичките резултати от идиотски анкетки не се тъпчеха в news feed-a. Ако и вас ви дразни да ви пълнят страницата с излишни простотии, имате два варианта:

1) криете човека да не цъфти повече във feed-a - по-фашисткия вариант

2) криете точно този определен тест - изисква се търпение и дисциплина, щото тестовете са вече хиляди.

Цъкате в горния десен ъгъл на кутийката на теста и си избирате какво да скриете.

Едит: Можете освен това да ползвате разни скриптове и плъгини за Firefox дето има из мрежата, ако ви се занимава.

Земетръсни

2009-05-25T21:43:00.003+03:00

Вчера се подрусахме. Май всички са разбрали. Ето малки епизоди от това какви разговори се водят по време на земетресение.

---

Седя си аз на леглото и блокът почва да се клати. Докато взема решение трусът преминава. Промъквам се в стаята на съквартирантката ми. Понеже вече определено ме е шубе, предлагам:

"Айде да излезем на разходка, а?"

Тя се смее и подмята:

"Да бе, да ни сгази някой абитуриент"

---

Малко преди това си говорех с една приятелка, чийто съпруг я бе замъкнал на църква по случай 40те дни от раждането на сина им. Мацката е фен на доктор Хаус и морската биология, а е трябвало да слуша как припяващ поп обяснява, че е вече свободна от 'телесни скверноти и нечистотии' - или нещо в тоя дух. След като тръсна приятелката ми пише по скайп:

Х: Усети ли земетресението?

Е: Да бе, бая подруса.

Х: Мисля че беше 4.5 по Рихтер, на око. Така става, като вляза в църква.

Здравословното хранене (?)

2009-05-25T20:46:00.003+03:00

Миналата седмица получих бъбречна криза (оказах се в каменодобивния бизнес), което ме накара да се замисля какво всъщност консумирам. Да, проблемът най-вероятно е в това, че не пия достатъчно вода и сега гледам да се поправя.

Обаче ако става въпрос за разни боклучави храни, май не се старая да ги избягвам достатъчно. Не, че всеки ден се тъпча с царевичен чипс или сладолед, ама си угаждам от време на време. Понякога ме мързи тепърва да си готвя в 8 часа вечерта, когато се прибирам от работа и обикновено сгъвам нещо, което просто мога да отворя и да изям.

Но след като успях да си докажа, че не мога да се грижа добре за себе си, заключих, че е време да се вземат мерки.

Отидох до магазин за техника, твърдо решила да започна мега-здравословен начин на живот като си купя сокоизтисквачка. Тръгнах си от магазина с блендер в ръка, след като осъзнах, че с него можем да си правим замразени ягодови дайкирита вкъщи.

НаЗдраве.

За градския транспорт

2009-05-19T14:37:00.001+03:00

Тъй като живея доста близо до работа (което си беше нарочно), рядко ми се налага да ползвам градски транспорт. Може би затова мисля за себе си като за един щастлив човек.

Няма да говоря за старите автобуси, нередовните линии, тъпканицата и т.н. - това вече сме го повтаряли до втръсване. Става дума за нещо друго - защо няма високоговорители и електронни табла, които да съобщават предстоящата спирка.

Качих се днес на тролей 8, от Гурко и Левски, след срещата при нотариуса тази сутрин. А да, имам си вече апартамент, или поне по документи, щото не е готов. Както и да е. Бусчето се движеше бързо и безразсъдно, както само софийските градски шофьори си могат, предлагайки на пътниците приятно своеобразно увеселително влакче като бонусът е в опитите да се задържиш на краката/седалката си. Висейки си като маймуна на напречната греда без да исках бутнах едно момиче, което беше седнало отстрани. Започнах да й се извинявам, тя ми се усмихна и каза "няма нищо" след което ме попита на коя спирка сме. Чак тогава забелязах, че до нея имаше подпряно бастунче за слепи. Не знаех как точно се казва спирката (и все още нямам идея) и я попитах къде трябва да слезе. Каза ми, че е за спирката след Плиска. Аз й казах, че ще й се обадя когато сме на Плиска, защото аз слизам там. Момичето ми благодари.

Както си вървях към работа се замислих какво е да пътуваш в автобус, без да имаш представа къде се намираш. Сетих се как в първите ми дни на неориентиран несофиянец в столицата ходех навсякъде с карта и пак изтървах разни спирки. Била съм в парижкото, нюйоркското и бостънското метро, по разни влакове и автобуси в Европа и в Щатите и във всяко едно от превозните средства спирките се обявяват преди пристигане. Така, дори и без карта, си слизаш на точното място. Не знам колко струва една такава система, но трябва да я има. Най-малкото за да може това момиче да се чувства сигурна и самостоятелна, когато пътува нанякъде.

Image source: Chris Hodges

Депееш или да не пееш

2009-05-14T19:59:00.002+03:00

Музикалното лято започна със засечка. Дейв от Депеш Мод взе, че се разболя и в понеделник няма да се ходи на концерт.Надявам се да се оправи бързо човекът. Още повече, че аз първия концерт го изтървах и точих зъби за този.

Честно казано не съм им най-големият фен, но за сметка на това една от най-добрите ми приятелки е. Прослушах ги от мъка - когато Тони замина за Белгия преди 3 години. Много от песните им ми станаха любими всъщност: Only when I Lose Myself, Home, Barrel of a Gun... Много ще ме е яд ако изгори тоя концерт.

За това лято се задават доста концерти, за някои имам билети, за други имам само добри намерения, но програмата ще е що-годе следната:

22 май Хиподил, Контрол и Ревю в София
3 юли Dream Theater в Каварна
9 август U2 в Загреб
14-16 август (дай боже) Faith No More в родния Бургас

Очертава се много трещене по концерти. Направо си завиждам.

Duck season, wabbit season, wedding season

2009-05-08T12:59:00.002+03:00

Почна се сватбения сезон. Първата е утре рано рано в 10 часа. Ще женим прекрасното Борянче, а.к.а третото прасе.

Следващата сватба се пада на 13ти юни, когато иде ред и на Катето. Тогава се навършва и една година откакто фасих за последно.

Сестра ми смята да прави сватба някъде през септември, само трябва да реши къде. Аз лично гласувам за Маями.

Поздравче за всички с Unchained Melody, ама на U2 :)

ПП. Мислех си за White Wedding на Billy Idol, но клипът ми се стори малко неподходящ :)

3 в 1

2009-05-06T10:49:00.005+03:00

Днес се събират доста празници накуп, времето е слънчево и по всичко личи, че ще е един хубав ден. Та:

Честит рожден ден на кака Мая, Gost-а и на Ц.О.

Честит имен ден на всички Георги, Гергани и т.н. В наш'та фирма Жоровците са точно четирима (плюс минус двама-трима, ако броим децата и съпрузите).

Честит празник на всички, избрали да правят военна кариера - знам, че не ви е лесно.

Ако някой знае начин как мога да се кача на едно от онези изтребителчета, които сега прехвърчат над квартала да се обади. Дали Жорката Първанов ще се съгласи да черпи едно возене на МИГ-29 за имения ден?

You can't hurry love

2009-04-26T22:04:00.004+03:00

Песен със страхотно настроение (и доста мъдрост), по оригинал от The Supremes. И моля не ми казвайте, че не харесвате Фил Колинс :)

Phil Collins - You Can't Hurry Love

Счупеното носи щастие

2009-04-20T22:55:00.005+03:00

Нещо не мога да схвана метафората за разбитото сърце. Как може едно сърце да е разбито? Звучи ми малко крайно и непоправимо, като събарянето на стара и ненужна сграда. Откъм образна представа ми изплува бял фон и един домат, размазан от чук. Това е май повече размазано, отколкото разбито, ама асоциации, какво да ги правиш.

Може би по-правилно-буквален би бил изразът "посмачкано сърце". Такова дето можеш да го поогладиш и поизтупаш, до следващия път когато хората и обстоятелствата го поомачкат пак. Като домат, стоял на дъното на пазарската чанта в някаква по-стабилна жега. Асиметричен и леко вдлъбнат от едната страна. Важното е да става за салата...

---

Снимка: Paul Gadd

Angels

2009-04-17T16:20:00.003+03:00

От доста време не съм пускала музика. Направо се излагам. Та ето една песничка, която ми се върти в главата напоследък.

Роби Уилямс излезе добра издънка като се замисли човек.

Angels

I sit and wait
Does an angel contemplate my fate
And do they know
The places where we go
When we're grey and old
'cos I have been told
That salvation lets their wings unfold
So when I'm lying in my bed
Thoughts running through my head
And I feel that love is dead
I'm loving angels instead

Chorus

And through it all she offers me protection
A lot of love and affection
Whether I'm right or wrong
And down the waterfall

Wherever it may take me
I know that life won't break me
When I come to call she won't forsake me
I'm loving angels instead

When I'm feeling weak
And my pain walks down a one way street
I look above
And I know I'll always be blessed with love
And as the feeling grows
She breathes flesh to my bones
And when love is dead
I'm loving angels instead

Chorus

Поздравителна картичка

2009-04-17T15:55:00.006+03:00

Ето кво ми пратиха сладурите от Блогър онзи ден:

---

Hello,

Your blog at: http://bloodymirova.blogspot.com/ has been identified as a potential spam blog. To correct this, please request a review by filling out the form at http://www.blogger.com/unlock-blog.g?lockedBlogID=31250958

Your blog will be deleted in 20 days if it isn't reviewed, and your readers will see a warning page during this time. After we receive your request, we'll review your blog and unlock it within two business days. Once we have reviewed and determined your blog is not spam, the blog will be unlocked and the message in your Blogger dashboard will no longer be displayed. If this blog doesn't belong to you, you don't have to do anything, and any other blogs you may have won't be affected.

We find spam by using an automated classifier. Automatic spam detection is inherently fuzzy, and occasionally a blog like yours is flagged incorrectly. We sincerely apologize for this error. By using this kind of system, however, we can dedicate more storage, bandwidth, and engineering resources to bloggers like you instead of to spammers. For more information, please see Blogger Help:http://help.blogger.com/bin/answer.py?answer=42577

Thank you for your understanding and for your help with our spam-fighting efforts.

Sincerely,

The Blogger Team

---

Косата ми се поизправи леко като си представих как всичко писано за 3 години изчезва. Не знам защо автоматичния класификатор си е заплюл точно моя блог, може би щото в тоз ден масово редактирах етикетите на постовете. Определението на спам блог е това:

Blogs engaged in this behavior are called spam blogs, and can be recognized by their irrelevant, repetitive, or nonsensical text, along with a large number of links, usually all pointing to a single site.

Може би класификатора просто не разбира български :)

Оправихме си отношенията вече де.

Две праскови посях...

2009-04-13T19:20:00.008+03:00

Всъщност бяха около 20-30 борчета.

В събота станах в 7. Изпълних сутрешните си ритуали включващи душ и кафе. Натиках апарата, чифт градинарски ръкавици и разни неща за похапване в раницата и се запътих към Руски паметник, където беше срещата. Сашето от ЕкоОбщост ни натовари в един автобус и тръгнахме към Сливница.

Идеята беше да залесим гора опожарена през 2007. Събрахме се около 70 човека от София и от Сливница. Въоръжени с мотики, лопати и разсад се опитахме да направим България малко по-красива. Трудът не беше тежък, или поне не ни се стори тежък. Сега имам малко мускулна треска в ръцете и гърба от копането, но пък вечерта след като се прибрах спах като бебе.

Засадили сме 1500 дръвчета за около 4 часа и нещо. Благодаря на всички, които отделиха от времето си и силите си за да направят нещо смислено без да очакват нещо в замяна.

И всичките сте много готини.

Толкова е хубаво да се отдръпнеш настрани и да видиш резултата от труда си. Труд, измерващ се в декари, а не в байтове. В красиво подредени редове от тънки, зелени и свежи стръкчета живот.

...

На 26ти април се организира почистване на Ловния парк. Който се интересува, да пише на alexandrageorgieva@bepf-bg.org и да поиска Александра да го включи в имейл списъка.

Ето го и моето първо посадено дръвче:

Буркани по време на криза

2009-04-01T22:53:00.002+03:00

Пролетта на 1997ма установихме, че в мазето ни не е останал нито един буркан. Бяхме унищожили даже и по-ланшните партиди. Майка ми разбиваше нектар от компотите, а за салатка и гарнитура винаги имаше лютеница или кисели краставички. Все пак не успяха да ми омръзнат. Същата тази година баба ми научи баща ми как да меси домашен хляб с брашното, което дядо ми получаваше като рента за нивите. Ама това е една друга история.

Есента на 2002ра заминах да уча в Благоевград. Или по-точно ме закараха. Пак с бурканите. Първата година беше най-трудна финансово, та зимнината спаси положението. След това започнах категорично да отказвам да мъкна стъклария с пълнеж от Бургас до Благоевград. Оправих се с полуготови спагети, пастет и майонеза.

Първи април 2009та. В хладилника ми има половин кофичка кисело мляко и кутийка люти чушки. Не че нямам пари за храна, но просто въобще не ми се ходи до никакъв магазин. След близо 12те часа в офиса просто исках да се прибера вкъщи и да се просна. Решавам, че все пак трябва да сгъна нещо и вадя киселото мляко. Осенява ме гениална идея.

Отварям гардероба в коридора. Разравям се в наредените един над друг кашони, които иначе просто подпират прахосмукачката. Намирам бурканче неидентифицирано сладко с винтова капачка. Отварям, прилагам обонятелен тест за годност и изсипвам три лъжици гъста смес в млякото. Пускам си поредния епизод на Хаус и се разплувам пред компа похапвайки.

Да живеят бурканите.

---

Ц.О.,от сини сливи беше, не беше от кайсии. Моя грешка :)

Високи сини планини...

2009-03-25T20:09:00.005+02:00

От едно известно време не съм слагала мои снимки тук. От едно известно време не съм снимала де. Пфу.

Иначе тази става :)

(На връщане към София от Амстердам)

В по-голям размер тук

Over capacity

2009-03-24T17:06:00.002+02:00

Един път да реша да видя за какво иде реч, и Туитър да не ще да ме пусне...

Улицата

2009-03-21T23:13:00.004+02:00

Вече на няколко пъти пускам клипчета от "Улицата" та ми дойде музата да им посветя един пост. Имам всички епизоди, до които съм успяла да се докопам и от време на време си ги въртя. Не успяват да ми омръзнат

Това ми е абсолютно най-любимата българска продукция. Макар че като бях по-малка не успявах да схвана някои скечове (мозъкът ми не беше доразвит за възприемане на тънък хумор тогава), чаках Нова Година едва ли не само заради следващия епизод.

С приятелите ми, също върли фенове на гореспоменатото предаване, редовно си подхвърляме лафове от него. Та ето списък с десетте ми любими. Повечето са в приблизителен вариант, не ми се рови да търся точните цитати.

10. "Аз имам блестящи коси, блестящи очи, винаги си слагам блестящо червило..."

9. "Газим! Газим!"

8. "Да, ш'са опраим. Ш'са опраим."

7. "Това са свинщини!"

(Прави се съответния жест, опитвайки се ръцете ти да наподобят свински крачета)

6. "И бахура."

(Подходящо както за реплика на какъвто и да е аргумент, така и за заключително изречение на пламенна реч)

5. "Опа, нова среща!"

4. "Не е като да нямаме пари, да речеш да не можем си отворим две врати"

3. "Няма, два пъти няма..о...олио. И ако сте дошли за олио трябва да ви разочаровам. Олиото свърши. Остана само едно шишенце пикОч."

(Общия ни лаф с прасето - пускаме го на нищо неподозиращи хора само за да им видим реакцията. Резултатите в много от случаите са повече от задоволителни)

2. "Их как знам, как съм чел, как подтискам другите, дето не са чели"

(Това е за когато се покажа умна на работа)

1. "Иде ми да се нАпия, да си рАзкъсам ризата и да са мАана от тоя живот."

(Любимия ми лаф при сгърчени ситуации. А и по принцип :))

А вашите кои са?

Предложение

2009-03-21T21:13:00.002+02:00

По повод списъка с депутатски изцепки, имам конкретно предложение за точка 2., или по-точно гласуването с чужди карти.

Нека вместо с карти да се гласува с пръстови отпечатъци. Да видим тогава кой ще се прежали да му резнат пръстчето, че да може да кръшка от работа.

Не си е работа...

2009-03-20T17:26:00.000+02:00

...да вали сняг след като пролетта е трябвало да дойде още сутринта

...да има още поне час до края на работния ден

...да тръгнеш да теглиш ипотека точно СЕГА, при положение, че има толкова самолетни билети за купуване...

...човекът в когото си влюбен да живее от другата страна на шибания океан

...сестра ти да живее не само от другата страна на шибания океан, ами и от другата страна на шибания континент, дето е от другата страна на шибания океан

...родителите ти да не си говорят с гореспоменатата сестра, защото е решила да се омъжи за афро-американец

Ш'са опраим, тате...

Улицата - Тате Кога

Little Wing

2009-03-18T12:44:00.003+02:00

Някои песни си имат собствен живот. Предполагам така се разпознава истинския гений зад едно музикално произведение - то да живее много след като авторът му си е отишъл. Една позната казваше за Little Wing, че когато слушаш тази песен, все едно слушаш музика за първи път. От своя страна бих казала, че това е един от любимите ми музикални текстове - много повече поезия отколкото просто текст.

Well she's walking through the clouds
With a circus mind that's running round
Butterflies and zebras and moonbeams and fairy tales
That's all she ever thinks about
Riding with the wind.

When I'm sad, she comes to me
With a thousand smiles, she gives to me free
Its alright she says its alright
Take anything you want from me, anything
Anything.

Fly on little wing,
Yeah yeah, yeah, little wing

Ето изпълнението на самия Хендрикс, както и два кавъра - на Stevie Ray Vaughan (само инструментал - видеото е промо на Фендър) и на бат' Стинг.

Клептън често изпълнява песента по концертите си. Има един доста известен дует с Шерил Кроу из YouTube, но на мен лично саксофона ми идва в повече. Има и вариант на The Corrs, който изпълняват на Unplugged концерта си - леко странна ирландска интерпретация, но не е лошо.

Приятно слушане.

хАмстердам

2009-03-10T23:21:00.002+02:00

Трябваха ми около 2 години да се наканя. Трябваха ми 5 минути да реша, че ще отида там за рождения си ден и още 5 да си резервирам самолетен билет. Това беше след последния разговор с Тони на тема 'ти кога ще дойдеш'.

Та миналите петък, събота и неделя бях там. В Холандия - ниската земя. Противно на всички очаквания върху мен не падна и капка дъжд - беше слънчево през цялото време и щеше да бъде абсолютно перфектно, ако не беше гадния вятър от време на време. Тони каза, че нося слънцето със себе си. Отговорих й, че обикновено постигам този ефект :)

С две думи, Амстердам е уникален. Нищо общо с България, че и със Щатите. Навсякъде канали, тесни къщи с абсолютно еднаква височина и убийствени (буквално) стълбища и много велосипеди. Много, много велосипеди. Атмосферата е невероятна, главно заради архитектурата, запазена в горе-долу същия вид както е била през 17ти век. Няма неща които да ти отнемат дъха или да те накарат да ахнеш от удивление - в крайна сметка става дума за протестантска култура, избягваща лукса и прекалените детайли. Но градът те пленява с неповторимостта си и с всички неща, които ти предлага.

Та ето какво може да се прави в Амстердам:

1. Разходка с лодка по каналите

Ние се качихме на Blue Boat и беше изключително приятно. За щастие нямаше прекалено много крещящи туристи та можехме да чуем какво обясняват. Можете да си вземете и биричка за из път. Билетът е 12 евро на човек.

2. Къщата на Рембранд

Прекрасен пример за едновремешна къща от разцвета на Амстердам. Пълна е с автентични предмети и картини от колекцията на Рембранд, макар че негови картини нямаше. Заслужава си да се види. 8 евро на калпак.

3. Площад Дам

Историческо място - там са бастисали Самоковеца :) Но освен това е най-големия площад в Амстердам, пълен с музиканти, всякакви артисти, Дарт Вейдър с когото можеш да се снимаш, магазини, хотели и т.н. В една от пресечките е магазин Fame, най-якия музикален магазин в който съм влизала.

4. Кино Tuschinski

Невероятна сграда - едно от най-старите кина в Амстердам, строено през 1921. Сградата е уникалн, със запазен оригинален интериор и си заслужава да се разгледа. Мисля, че е някакво магическо място.

5. Най-вкусните картофки

Мястото се казва Vleminckx и е в една от пресечките на Rokin. Повече информация има тук.

Нощен Амстердам е цветен и пълен с живот. Дали искате да пиете или да пушите, има си достатъчно барове и кофи шопове за всеки вкус. Предупреждавам, че никъде не дават да се пуши ... тютюн. Единствено на улицата. Иначе миризмата на тревица се носи от всички страни. Не препоръчвам пиенето на коктейли - скъпи са и не знаят как да ги правят. Иначе бира и вино има достатъчно. Само дето нормалната бира е 250мл при тях - по-малка от нашата малка бира. Но поне не се стопля докато я свършиш.

Тъжното е, че представата на повечето хора за Амстердам се свежда до трева и проститутки. Аз даже не стигнах до червените фенери, но не мисля че съм пропуснала много. Градът има толкова много история и култура, че е направо жалко като видиш хилядите изсухлени туристи, които са дошли просто да се напафкат. Е, нека си се забавляват де.

Изкарах си страхотен рожден ден и отметнах още един град от списъка. Мисля скоро пак да се отбия.

Ch-ch-ch-changes

2009-02-27T00:35:00.002+02:00

Промяната е хубаво нещо.

Ако се чувстваш като в хипопотам тъпчещ в едно и също гадно блато, то по добре да теглиш една майна на хипопотамския живот. Хубавото на тези животни обаче е, че са дебелокожи. Тоест, не им пука.

Ставаш, прокашляш се мъдро и докосваш шапка с пръсти за довиждане. Опаковаш четката за зъби и любимата книга и заминаваш. Сменяш работа, квартира, град, държава. Преминаваш от бира на вино и от цигари на лула. Или обратното. Решаваш, че животът е по-скоро джаз, отколкото поп(фолк).

Търсиш щастие далече от комфорта на познатото. Не се примиряваш когато всички ти казват, че това което имаш е единственото, което би могъл да имаш.

Стиска ли ти?

------

Поздрав за Избрания, който все ми дава идеи без да иска.

Пак Бостън

2009-02-05T17:32:00.003+02:00

Заминавам в събота, този път не в командировка :)

Опаковала съм кънките и фотоапарата, барабар с двата обектива, и смятам да изкарам страхотна ваканция. Ще се наливам с Dr.Pepper до пръсване, понеже досега не са се сетили да го внасят тук. Ще обикаляме града (и баровете), а другия четвъртък ще гледам как американеца играе хокей. Не сме се виждали от 4 месеца, така че се очертава интересна седмица...

Доклада като се прибера.

А вие платихте ли си тока?

2009-02-03T20:32:00.002+02:00

Получихме си изравнителната сметка. 144 лв с ДДС при положение, че сме плащали по 25 лв на месец преди. Но както и да е, за три месеца 200лв за ток не са ужасяващо много, макар и почти да не стоим вкъщи.

Успях да разгадая фактурата, която е невероятно малоумна и объркваща, и установих че от сметката от 170 кинта (без ДДС) 65 лева са за разпределение. Т.е. електроенергията ми е 100 лева, а доставката 65. Представяте ли си да си поръчате пица за 10 лв и да ви вземат 6.50 за доставка?

Та въпросът ми е: понеже така или иначе има монопол, защо направо НЕК не движи нещата и да махнем всякви посредници? Някой може ли да ми обясни каква е ползата от ЧЕЗ, Е.Он и другите подобни дружества, защото аз в момента не я виждам.

Първата ми торта

2009-01-25T15:27:00.002+02:00

Ще си кажа честно - много съм зле в готвенето. Кулинарните ми способности се изчерпват с омлет, спагети и пиле с картофи. Вероятно с достатъчно практика ще задобрея, но вечер като се прибера от работа обикновено направо не ми се яде, камо ли да ми се готви.

Съквартирантката ми имаше рожден ден в сряда, но правихме купона вчера. По-скоро беше вечеринка, но както и да е. Реших по случая да й направя торта. Имах смътен спомен за торта, която майка ми често правеше едно време. След това се появиха големите сладкарски вериги и я отмениха в грижата за тортите.

Принципно тортата се казва Фантазия. Това със сигурност е най-хубавата торта, която съм яла, а както се оказа и не е толкова трудна за правене. Особено ако си купиш готов блат. Ето и как я забърках - с вещата помощ на Марти, на когото безкрайно благодаря :)

Ползвахме: един трипластов какаов блат, 5 яйца, захар, мляко, 2 банана, компот от ягоди домашно производство и малко натрошени орехи.

Взимат се само белтъците от яйцата и заедно с една чаена чаша захар се бият докато не станат на пухкав крем. После се прави малко горена захар на котлона (да не се прави на керамични плотове) и докато се бият белтъците се смесва малко по малко с крема. Трябва да се получи златист цвят и да придобие вкус на карамел.

Какаовия блат се поръсва с мляко пласт по пласт - да се напои, но не и да се кашне. Между самите пластове се намазва по малко от белтъчния крем и се слагат парченца плодове - аз сложих банани и ягоди от компота. Накрая тортата се намазва отгоре и може да се приложи всякакъв дизайн. Само трябва да се има предвид, че кремът малко се сляга. После се слага в хладилника за да се стегне.

Специално за тази торта си купих миксер. Иначе с обикновена тел за бъркане може да ти се откъсне ръката.

Добър апетит!

Ten Thousand Fists

2009-01-16T16:52:00.002+02:00

Поздрав за всички, които не могат вече да затварят очи и за всички, които показват, че все пак им пука. Някои се чудят за какво се протестира. Че малко ли са ви причините :)

Survivor! Survivor!

One more god damn day,
When I know what I want,
And my want will be considered tonight,
Considered tonight!
Just another day,
When all that I want
Will mark me as a sinner tonight,
I'm a sinner tonight, yeah!

People can no longer cover their eyes,
If this disturbs you then walk away!
You will remember the night
You were struck by the sight of,
Ten thousand fists in the air!

Power unrestrained,
Dead on the mark,
Is what we will deliver tonight,
Deliver tonight!
Pleasure fused with pain,
This triumph of the soul
Will make you shiver tonight,
We'll make you shiver tonight, yeah!

People can no longer cover their eyes,
If this disturbs you then walk away!
You will remember the night
You were struck by the sight of,
Ten thousand fists in the air!

We are the ones
That will open your mind,
Leave the weak
And the haunted behind
We are the ones
That will open your mind,
Leave the weak
And the haunted behind
We are the ones
That will open your mind,
Leave the weak
And the haunted behind
We are the ones
That will open your mind,
Leave the weak
And the haunted behind

People can no longer cover their eyes,
If this disturbs you then walk away!
You will remember the night
You were struck by the sight of,
Ten thousand fists in the air!
Ten thousand fists in the air!
Ten thousand fists in the air!

Прасешки хумор

2009-01-13T12:31:00.004+02:00

Вървим си с прасето към магазина да си купим манджа за обяд. Изведнъж тя ми задава въпрос.

Мария: Коя е вечно учудената маймуна?
Аз: Ъ?
Мария: Макак
Аз: Ъъ?
Мария: Ма-как?

Гениална е.

Животът ми без телевизор

2009-01-11T18:21:00.001+02:00

Много хора се учудват, когато им кажа, че не притежавам телевизор. Особено американците.

Да, имам достъп до някои канали през интернет, но не си правя труда да ги пускам. Истината е, че телевизията не ми липсва. Още в университета свикнах да нямам пряк достъп до телевизор. За мен Интернет стана идеален заместител, а и си наваксвам на четенето. Дърпам си разни сериалчета, повечето от които изобщо не стигат до ефира на българските телевизии. Ако погледнем реално, колко са предаванията, които да стават за гледане? Сещате ли се за примери?

И по метода на Никс, ето и моите:

"7 причини да не гледам телевизия"

1. рекламите с леля Мария - и изобщо всички реклами май
2. малоумните 'ток шоу' програми като тази на кака Марта и кака Миглена
3. дразнещите водещи от ранга на Ники Бареков и Юлиян Вучков
4. недоразумението Биг Брадър и изобщо всички недоносени български 'риалити'-та
5. телевизия СКАТ
6. тв игрите за шимпанзета (от рода на Бързи Пари)
7. лешоядната политика за производство на новини

Сещам се за още, но като че ли тези са най-очевидните. В крайна сметка ще ми се наложи да си купя телевизор някой ден, просто защото искам да си взема Nintendo Wii + Wii Fit. Най-много телевизора да стане втори монитор на лаптопа.

За коледните бонуси

2009-01-10T14:41:00.001+02:00

Говорихме си за кризата и бонусите с един приятел и той ми сподели, че от тяхната фирма все пак им дали коледен бонус...патки...

Elena: моля?
Elena: патки ?
Bland: патки
Elena: аз мислех че просто ги обиждаш
Elena: на патки
Bland: не живи :)
Elena: дали са ви патешко месо?
Bland: месо и всичко, което върви с патката
Elena: перушина и крака?
Elena: умрели патки?
Bland: убити, ощавени и бутнати в торбича
Elena: откъде са намерили патки?
Elena: хахахаха
Elena: извинявай ама е абсурдно :)

A Whopper Sacrifice във Фейсбук

2009-01-09T09:31:00.003+02:00

Някой бързо да ми каже има ли изобщо Бъргър Кинг в България? Щото се замислям:

ПрИмоция

Наскоро затрих около 50 човека от Фейсбук списъка си, с които така или иначе никога не съм поддържала контакт. Ако знаех само, щях да поизчакам :-)

Забелязано във Pharyngula

I Burn for You

2009-01-06T23:09:00.000+02:00

Ако можех да говоря с музика, може би щях да кажа...

Тихо се сипе белия сняг

2009-01-06T17:58:00.001+02:00

Принципно имам противоречиви чувства към снега. Едно време се радвах като .... е, като дете на сняг. Само че колкото повече пораствах, толкова по-накриво го гледах.

В Бургас много рядко валеше сняг, а и дори да валеше, обикновено се задържаше по-малко от ден. Затова гледахме да се навъргаляме докато още трупа. Принципно истинската ваканция започваше когато се насочехме към роднините в западна България за празниците. Панагюрище, Белово, Костенец. Имаше сняг колкото ти душа иска. С братовчедка ми Христина обикновено хуквахме нанякъде с шейната, преди още нашите да са успели да слязат от москвича. После се връщахме тотално мокри и обикновено изяждахме по един пердах от родителските тела.

Тези дни снегът по-скоро ми причинява неудобство като бързам за работа, да не говорим колко пъти се е опитвал да ме изпързаля. Но снощи, докато се прибирах от работа не можах да не се издивя на снега. Обикновено калната разорана нива около блока се беше превърнала в едно прекрасно снежно поле, още неразтъпкано от мръсни ботуши. Снегът изглеждаше толкова примамливо пухкав, че едвам издържах да не се бухна вътре. И той е от оня хубав, лек и лепкав сняг, от който можеш да направиш най-здравия снежен човек и най-бързите и точни снежни топки. И ако имаше на кого да обява снежна война, със сигурност щях да го направя. Не, че не можех просто да си се овъргалям сама, ама не е толкова забавно. Пък и съседите със сигурност щяха да ме помислят за луда.

Май се вдетинявам. Не е лошо.

Малко фирмен хумор

2008-12-23T16:11:00.003+02:00

Тва е старичко, но все още валидно. Винаги се сещам за тоя лаф покрай излизането на нови версии :)

Мария: Какво значение има бъг ли е или фийчър? Прасе ли е или е слон.
Жоро: Все е дебело и грозно

All I Want for Christmas

2008-12-23T13:01:00.002+02:00

Страхотна песен, страхотен филм. Напоследък си я тананикам често. Направо ми иде да скоча на някой самолет за Бостън...Самолет-hopping. Ама вместо това road-tripping до Бургас утре.

Марая Кери не я понасям много, затова предпочетох този вариант.

За домашната ракия

2008-12-19T18:48:00.001+02:00

Преди някой да ме е обвинил в алкохолизъм, да кажа, че предпочитам червено вино през зимата и биричка през лятото.

Едно време дядо ми вареше ракията. Сега баща ми вари всяка година. Повече гроздова, понеже имаме лозя, ама от време на време и плодова - с преобладаващо кайсиево присъствие.

Започнах да пия ракия като заминах да уча в Благоевград. Преди това бърчех носле само като я помириша. Понеже студентския ми бюджет беше ограничен, а бащата беше осигурил една двулитрова бутилка гроздова благодат за главно медицински цели, с моята приятелка Тони започнахме да й посягаме от време на време. Родната ракията е адски силна, така че разреждахме с вода или с онези разтворими химии в пликчета, дето пробутват за сок (но май е боя за яйца). След време ракията стана известна, поне в нашето крило на общежитите, та се заформи цял фен клуб. Белот и домашна ракия в нашто кътче с диванчетата на третия етаж. Славни времена.

Завърших и дойдох на работа. Не след дълго и тук се намериха почитатели на домашнярката. Та по разни поводи и без повод се е случвало да примъквам по някое шишенце. Най-добре се приема по фирмените забягвания за разни сплотяващи колектива мероприятия.

Май не е имало някъде да се празнува Нова Година и да не съм носила бутилка "поздрави от бащата" с мен. Винаги се намират достатъчно хора, които с готовност да я изконсумират.

Честно казано, не обичам ракия. Предпочитам да дрънна 1-2 чаши червено винце. Но когато се наложи, безценната течност, загрята на котлона с лъжица мед, безотказно ми спасява живота. Особено в зимно-простудните месеци.

What the world needs now...

2008-12-19T14:06:00.001+02:00

Знам, знам. Мързелът е страшно нещо...

Ето ви малко Mr. Bungle по тоз повод, със страхотно изпълнение на една вечна песен:

Бостънския Santa Speedo Run

2008-12-12T18:07:00.004+02:00

Една идея от другарите бостанджии за забавен начин на събиране на пари за благотворителност.

Линкът е:

http://www.santaspeedorun.com/

Процедурата е следната: събират се една солидна групичка идиоти в един бар (тази година може и да са два), загравят с определени спиртни напитки и след това пробягват една миля по нищо друго освен изрязани бански, кецове и шапка на Дядо Коледа (или Дядо Мраз, ако предпочитате).

Наш колега от бостънския офис ще бяга за трета поредна година, като само тази година е успял да събере близо 1200 долара. Използва се сайт за набиране на средства онлайн: http://www.firstgiving.com/ като всеки човек с кредитна карта може да направи дарение. Това улеснява даренията от хора, които не могат директно да дадат пари.

Та няма ли да е готино да се направи нещо подобно при нас? Иска ми се тукашните благотворителни организации да покажат малко повече подобна инициативност и да се опитат да привлекат хора не само за пари, ами и за подкрепа. Не само да ръснеш кинти, ами и да участваш в цялото нещо.

Edit: Току-що попаднах на тази статия в е-vestnik, препоръчвам да я прочетете.

Who's Gonna Ride Your Wild Horses

2008-12-12T17:30:00.002+02:00

Стигнахме и до U2.

За тези, които не са били вкъщи пояснявам, че на вратата ми е лепнат един огромен плакат на U2 от списание Popcorn (който си го спомня да вдигне ръка :))

Страхотна песен от Achtung Baby, с висока степен на душебрък - може би около 9.5 от 10.

За човека, който си искаше петъчната песен :)

За Бургас, морето и неговите трудови хора

2008-12-05T16:51:00.003+02:00

6 Дек 2008: Честит празник на всички бургазлии и всички именици :)

Винаги съм си обичала родния град. През последните 3 години обаче прекарвам там максимум по месец за цяла година събирателно. Прибирам се само от време на време, виждам как разни неща се променят скоростно (щото просто мен ме няма) и все по-малко го чувствам като дом. Минавам през разни познати места и вече не мога да ги разпозная. Все едно някой с гумичка е почнал да ми затрива спомените.

Голяма част от приятелите ми там ги хвана липсата - кой в София, кой извън България. Все пак още имам на кого да се обадя като се върна и даже невинаги остава време на се видя с всички. Те решиха да останат там, а аз на път от Благоевград към Бургас реших да остана в София. Парите са си пари.

Но пък много често не чакам да ме попитат откъде съм и вмятам в разговора, че съм от Бургас. Ей така, да ми завиждат. Не пропускам и да кажа, че апартаментът на родителите ми е на 10 минути пеша от морето.

Преди малко един колега, също от Бургас, ми прати ей тоз линк. Скъсах се да се хиля. Естествено доста неща са преувеличени и поръсени с подчертано мутренско-чалгарски привкус, но имаше и някои много интересни и вярни факти. Примерно не се замислям кои от изразите ми са с бургаски произход, докато някой от хората около мен не реагира по някакъв начин. Та ето списък с любимите ми родни думички:

странджанка
харабия (или по-скоро харабийка)
изтрещян
натокана
дънкито, както и по-добрия вариант на "дънкено яке" - сафарито

И една загадка: Какво според вас означава думата "прекимбичвам се" (произход село Черноморец, ако се не лъжа).

That I Would Be Good

2008-12-05T14:56:00.002+02:00

Кака Аланис винаги ми е помагала с музиката си - и когато се чувствам кофти и когато се чувствам добре. Текстовете й са размазващи - едни от най-добрите в съвременната музика според мен.

Починете си добре.

За българския хокей

2008-12-03T15:31:00.005+02:00

След като в неделя карах кънки за пръв път (благодарности на Марто за помощта и търпението), реших да отида и на истински хокеен мач. Мястото беше Зимния дворец, а мача - ЦСКА - Спартак. Това, че не знаех правилата на играта не ме спря. Исках да видя на живо как мъже на кънки се млатят. Не мога да си представя по-хубава вторник вечер.

Пристигнахме към 8 и пихме по бира докато стане време да влизаме. Попитахме на касата колко струват билетите за хокей, при което човечецът на гишето се изсмя.

Оказа се, че мача се играеше на тренировъчната пързалка - точно там където карахме кънки в неделята. Мизерията е невероятна. Няма седалки, няма табло, няма нищо. Един чичко с хронометър следеше игровото време и записваше головете в една тетрадка.

Секцията за "публиката" представлява няколко мокри пейки точно до игрището, като над оградата няма предпазно стъкло. Като нищо някоя летяща шайба може да изхвърчи и прасне някой от феновете.А като бройка феновете бяхме горе долу колкото и играчите - някъде към 30тина човека. Трябва да призная, че все пак си бяха нахъсани и си викаха подобаващо.

Но хората на които наистина се възхитих, бяха играчите. Тези спортисти някакси са успяли да запазят любовта си към играта, въпреки ужасните условия, в които им се налага да играят. Играха настървено и даваха всичко от себе си. Направиха един наистина хубав мач. И въпреки, че умрях от студ, се насладих на всяка минута.

Малко телефонно-снимков материал:

И малко статистика за българския хокей, според Международната федерация по хокей -IIHF

Членува от: 25 юли 1960
Общо играчи: 378
Мъже: 128
Жени: 56
Младежи: 194
Съдии: 18
Закрити пързалки: 3

Президент: Стефан Бъчваров
Население: 7,262,675
Световна класация-мъже: 32ро място

Ето линк към програмата на мачовете до края на 2008:

цък

Има още 3 мача, така че можете да се възползвате. Току виж при малко повече проявен интерес ще вземат да подобрят условията.

Вивател са идиоти

2008-12-01T12:05:00.003+02:00

Уточнение: Хората в офиса ме увериха, че всичко ще е отразено във фактурата и че най-вероятно операторката просто не е знаела. Друг е въпроса, че ако бях поискала парите обратно, сигурно нямаше да има начин. Но и на това съм доволна - чакам следващата фактура и тежко им ако няма нищо там.

И не става дума за това, че не предлагат електронни фактури.

В началото на септември в пристъп на малоумие реших да пусна роуминга на Вивател картата си. Поискаха ми 120 лева депозит, понеже бях пресен абонат и аз си ги платих чинно. Беше ми казано, че сумата ще ми бъде възстановена след 3тата платена фактура.

Та обаждам се днес на оператор да разбера какво е положението. Разговорът протече горе долу така:

Оператор: Вивател, добър ден, с какво мога да ви бъда полезна?

Елена: Добър ден. Преди около 3 месеца внесох 120 лв депозит за роуминг

О: Да, виждам сумата.

Е: Исках да попитам кога и как ще ми бъдат възстановени

О: Парите ще бъдат приспадани от месечните ви сметки междъ 3тия и 6тия месец от депозита

Е: В такъв случай не трябва да си плащам сметките, така ли

О: Не, пак ще си плащате сметките. Колегите ще преценят по колко лева от депозита да бъдат приспадани.

Е: Това ще бъде ли отразено във фактурата ми?

О: Ами не

Е: Е аз как да знам колко ми е било приспаднато?

О: Ами всеки месец се обаждате на оператор.

Е: Няма ли начин да проверя в интернет, или в някой от клоновете?

О: Ами не

Е: Това е доста неефективно, а и става дума за 120 лева - сумата никак не е малка.

О: Съжалявам, само така можете да получите информацията.

Ядосах се и затворих, даже май не й казах довиждане. Не исках да си го изкарвам на момичето, то не е виновно за корпоративните анти-потребителски политики на компанията, за която работи. В момента се опитвам да измисля на кого мога да отида да се разкрещя по въпроса. Оставиха ме с впечатлението, че изобщо не знаят какво ще се случи с тези пари, а това не е резултат, към който трябва да се стремят според мен.

Bar hoppers

2008-11-30T22:36:00.001+02:00

С прасето излязохме в събота да пообиколим баровете. По-скоро с изследователска цел, отколкото алкохолна. След 2 седмици Мария (въпросното прасе) има рожден ден, та искахме да заплюем местенце. Пък и да пийнем 1-2-3.

Стартирахме с вечеря в Пастарито, след което се спуснахме към набелязаните няколко точки.

By the Way - нямаше място

After Five - Водка Мелън и Дайкири

Mediterrani - решихме, че не е за нас

Magnito - даже не ни пуснаха, понеже бяхме без резервации. Нищо, че познаваме хората, които свиреха вътре.

Oscar Club - места йок.

Та прекарахме повече време разхождайки се из нощна (че и зимна) София отколкото смучейки коктейли, както бяхме запланували.

Изводът? Импровизирания bar hopping в София не става. Особено в събота вечер. В баровете има също толкова трафик, колкото и по софийските улици през деня и тежко ти ако нямаш запазено място да се паркираш.

Свастичка

2008-11-30T22:23:00.002+02:00

И то само за един лев!

Видяно на изложението Произведено в България.

You Gotta Be

2008-11-28T16:30:00.002+02:00

Една от моите така наречени "theme songs". Ритъмът е просто перфектен :)

Весел викенд :D

Run away!

2008-11-28T16:18:00.001+02:00

След няколко часа заминаваме за вилата на Севда. През последните няколко години това стана едно от любимите ми места за забегване. За по-малко от час път с кола успяваме да оставим лудницата далеч зад себе си. Дори и само два дена са достатъчни да презаредим батериите. Обикновено се правят скари, пие се ром и се играят карти до ранни зори. Без телевизия. Само музика и шумни философски (и не толкова) разговори. Този път съм решила да зарежа лаптопа вкъщи, само апарата ще помъкна.

Всеки трябва да има място, където да избяга. Поне за малко. Ей така, да остане със себе си. Да послуша тишината и да забрави за всичко, което му тежи. Да нареди на мозъка си да спре да планира и задава въпроси. Просто да си бъде.

Имам нужда от нещо такова.

Наближават празници...

2008-11-28T16:00:00.004+02:00

Навечерието на Нова Година. Дядо Мраз стои насред къщата си и грозно псува. Снежанка прегорила манджата. Джуджетата - пияни, не щат да работят. Всеки момент трябва да се тръгва, да се разнасят подаръци, а торбата стои празнa. Елените осрали целия двор, счупили оградата на обора и избягали.
В целия този хаос Дядо Мраз се оправя сам-самичък, с един-единствен помощник - едно малко ангелче.
Ангелчето обаче цяла сутрин се мотае, а уж е излязло за малко само да донесе една елха... По едно време вратата се отваря, ангелчето влиза с елхичката на рамо и вeсело пита:
- Къде да я сложа тая елха? ....

Оттогава е традиция на върха на новогодишната елха да стои едно малко ангелче...

---

Не помня кой го беше пратил, така че не мога да споделя източника :)

Accidentally in Love

2008-11-21T15:33:00.002+02:00

Много добра песничка от Counting Crows, към саундтрака на Shrek 2.

Весел петък :)

Depress mode

2008-11-20T16:07:00.004+02:00

С настъпването на студа се задава и моята зимна депресия. Тва е нещо като пролетна умора, само че се изразява в желанието да се скрия в някоя дупка и да изпадна в летаргия. Трудно се съсредоточавам, не ми се ходи никъде и изобщо настроението ми пада като SOFIX. Добре, че хората са решили повечето празници да са през зимата. Празниците винаги помагат.

Не знам дали има нещо общо с факта, че съм риба (щото и това го чух като теория), но принципно ми се налага да се постарая малко, за да избегна превръщането в зеленчук през зимата. Затова и тази година съм си изготвила план за действие:

Плодове
Зеленчуци
Червено вино
Шоколааааад

Танци

Фитнес

Йога

Медитация

Кино

Кънки

Кафе

Клубове

Последната част предполага участието на други хора.

Mисля да прекарвам по-малко време пред компа, което може да се окаже най-трудната задача, щото с това си вадя хляба. Но като цяло смятам, че добре съм го замислила. Сега остава и да го спазвам :-)

Хахаха

2008-11-18T09:55:00.004+02:00

Ето какво ми пратиха току-що:

http://www.pressboard.info/preview.aspx?articleid=106421

Между другото, наскоро си получих м-телската фактурата за октомври. Изглежда септемврийската просто е била изгубена някъде. Но сега вече имам надежда!

Кафенце

2008-11-17T16:27:00.002+02:00

Прасето ми прати ето този клип преди малко:

http://vbox7.com/play:8baeeebf

при което й казах, че сега е длъжна да ме води да пием капучино някъде.

Пия кафе по-редовно от около 5-6 години - горе-долу откакто влязох в университета. Принципно не усещам особена нужда от кафе сутрин и понякога пропускам. Но тъй като напоследък отдавам особено значение на лежерната закуска и малките си ритуали сутрин, превърнах пиенето на кафе в един от тях. Харесва ми вкуса на тая ароматна черна течност, която налива енергия в главата ми и затопля стомаха ми. На тая "мáтна вóда", както й викаше баба ми.

Та сутрин взимам джезвето от сушилника, пълня го с малко вода, блъскам прилично количество смляна благодат и чакам да заври. Лъжичка мед, малко какао и доливане с мляко. Енергийна бомба. Чорба "Елена".

А вие как си пиете кафето?

Don't Stop Me Now

2008-11-14T10:49:00.003+02:00

Петъчната песен идва от една от най-добрите групи на всички времена, поне за мен. Това парче винаги ми е действало ободряващо и се надявам да вкара и други хора в добро настроение.

А, да, заминавам си за Бургас, don't stop me :)

В неделя през есента

2008-11-09T22:25:00.005+02:00

Софийска есенна рапсодия в картинки.

Едни жълти листа, като на ghostdog

Тази есен катериците са особено големи...

Някой е решил да се избъзика с Алеко:

На Оскара дядо му:

Мормончета пеят коледни песни на български пред НДК:

И светът е прекрасен.