With a little help from my friends

Но не става дума за списъка с 300+ човека във Facebook-а ти, а за онези, истинските, дето са те издържали толкова години. Без значение какви глупости правиш, в кой град живееш или в какъв цвят си боядисаш косата. Без значение от колко време не сте се виждали, защото всеки път когато се срещнете, е все едно не сте се разделяли изобщо.

Заради тези хора съм запазвала ума си, когато всичко се сговни. Те бяха тези, които ме носиха на ръце, когато мъката беше прекалено голяма, за да мога да вървя сама.


Та това е като едно малко 'благодаря', понеже не им го казвам достатъчно често.


На Тони, която ме познава по-добре от мен самата.

На Галя, чийто смях всеки път ме зарежда за седмици напред.

На Севда, която стоически изслушва едночасовите ми тиради.

На Хриси, която някакси винаги намира точните думи.

На Аглика, която ми прави палачинки за закуска.

На Мишката, който винаги ме взима от летището.

На прасето ми Мария, с която сме обиколили половината свят.

На севлиевската мафия - Киро, Дънча и Жоро - ако не сте вие, аз на кино няма да отида :)


На сестра ми, която макар и далеч, винаги остава близо до мен.

My soundtrack

От повече от 10 години слушам предимно твърда музика. Някакси ми подхожда на темперамента, или аз така си мисля поне. Все пак си имам една папка наречена Chick Music, в която съм си събрала парчета от любими мои женски изпълнители. В крайна сметка най-важното е музиката да ти говори по някакъв начин, да ти действа на емоционално ниво. А някои от тези изпълнители са може би най-добрите съвременни текстописци, поне за мен.

Ето и списък от песнички, които не слизат от iPod-a ми в нито един момент. Някои от тях вече съм пускала тук. Не препоръчвам да се слушат една след друга, щото може да стане някъв drama overload :)

Joni Mitchell - Both Sides Now

Sheryl Crowe - My Favorite Mistake

Dido - Here With Me

Sarah McLachlan - Possession

Des'Ree - You Gotta Be

Madonna - Bad girl

Jewel - You Were Meant For Me

Bjork - Bachelorette

Alanis - That I Would Be Good

Sade - Cherish The Day

Don't be a Nazi

Опитвам се да стоя далеч от разни политически насочени постове, защото тогава започват да хвърчат лайната, ама кво да се прави... За разлика от Марфи, днес за първи път откакто навърших пълнолетие аз не гласувам. Причините са чисто логистични.

Ако погледнем на политиката като на стратегическа игра, винаги има за кого да се гласува - особено ако имаш идея какъв би бил оптималния баланс на политически сили. 

Аз ви призовавам да не звъните на семейство, приятели, колеги и всякакъв там народ  за да им напомните да гласуват, поради следните причини:

1) Изборът си е техен. Ако досега не са решили (или не сте ги убедили) да идат да гласуват, днес със сигурност няма изведнъж да им дойде музата.

2) Някои вече са гласували. Губите и своето и тяхното време.

3) Обратният ефект. Най-много да издразните или ядосате някого.

Или в моят случай - просто не ми е възможно.

Гласувайте си спокойно, пийте едно следобедно кафе и се наслаждавайте на хубавата неделя. Ще има достатъчно време за агитации преди 5ти юли.

Пътешествие из блоговете - Австрия

Марти реши да ме включи в поредната вълна. Принципно не обичам подобни игри, защото малко ми напомнят на разните верижни писма: ако не пратиш това на 5 свои приятели, ще ти падне ютия на крака, или нещо такова. Но, първо - коя жена може да откаже на Марти и второ, в Австрия поне съм била, макар и преди 13 години. Освен всичко останало принципно обичам да пиша разни  пътеписи.

Та първото нещо, с което свързвам Австрия в момента е виенското кафе. Може би защото още не съм се събудила напълно.

Второто е Виенското колело.

Иначе Виена беше обявена за най-добрият град за живеене тази година. Ако не друго, мога да свидетелствам, че със сигурност имат най-много дворци на глава от населението.

С майка ми и сестра ми ходихме на ексурзия до Будапеща и Виена през април 1996. Баща ми мрънкаше, че сме си изхарчили всичките спестявания за пътувания и мебели тая пролет. Есента се оказа, че спестяванията ни така или иначе е щяло да изчезнат от банката, но за нечии чужди цели. Както и да е, отплесвам се.

Никога повече няма да пътувам с автобус повече от 6 часа. Да стигнеш до Централна Европа с наземен транспорт си е наказание. Изкарахме 2 нощувки в Будапеща и 2 нощувки във Мелк, малък град близо до Виена. Мелк е едно от онези разкошни тихи градчета в подножието на Алпите, където, ако не бяха колите, можеше да си помислиш, че е 1930. Примерно.

Самата Виена е някакво произведение на изкуството. Харчели са се маса пари, за да може най-добрите архитекти да проектират сградите - от обществените здания до огромните дворци и градини, та чак и сладкарниците им. Ние като невидели българчета даже се учудвахме колко са им чисти и подредени тоалетните. Ех, детство мое :)

Посетихме доста неща - съкровищницата, дворецът Шонбрун, техния си увеселителен парк - Пратера. Абе изобщо беше много интересно и различно. Все пак на мен за пръв път ми се случваше да изляза извън България.

А да - освен всичко останало се качихме на Виенското колело. 

(And that's The Word :)

Няма директно да предавам нататък, защото хората може да се издразнят. Ако някой иска да пише по темата "Каква ви е първата асоциация с (сложи име на държава тук)" да ми пише в коментарите - на драго сърце ще му/й дам задачка.

Виж кой говори

Иффи съобщи, че "тролея говори". После поясни, че става дума за тролей 9ка. Може би все пак някой ме е чул как мрънкам. Не, че иначе не е близко до акъла де.