Тъй като живея доста близо до работа (което си беше нарочно), рядко ми се налага да ползвам градски транспорт. Може би затова мисля за себе си като за един щастлив човек.
Няма да говоря за старите автобуси, нередовните линии, тъпканицата и т.н. - това вече сме го повтаряли до втръсване. Става дума за нещо друго - защо няма високоговорители и електронни табла, които да съобщават предстоящата спирка.
Качих се днес на тролей 8, от Гурко и Левски, след срещата при нотариуса тази сутрин. А да, имам си вече апартамент, или поне по документи, щото не е готов. Както и да е. Бусчето се движеше бързо и безразсъдно, както само софийските градски шофьори си могат, предлагайки на пътниците приятно своеобразно увеселително влакче като бонусът е в опитите да се задържиш на краката/седалката си. Висейки си като маймуна на напречната греда без да исках бутнах едно момиче, което беше седнало отстрани. Започнах да й се извинявам, тя ми се усмихна и каза "няма нищо" след което ме попита на коя спирка сме. Чак тогава забелязах, че до нея имаше подпряно бастунче за слепи. Не знаех как точно се казва спирката (и все още нямам идея) и я попитах къде трябва да слезе. Каза ми, че е за спирката след Плиска. Аз й казах, че ще й се обадя когато сме на Плиска, защото аз слизам там. Момичето ми благодари.
Както си вървях към работа се замислих какво е да пътуваш в автобус, без да имаш представа къде се намираш. Сетих се как в първите ми дни на неориентиран несофиянец в столицата ходех навсякъде с карта и пак изтървах разни спирки. Била съм в парижкото, нюйоркското и бостънското метро, по разни влакове и автобуси в Европа и в Щатите и във всяко едно от превозните средства спирките се обявяват преди пристигане. Така, дори и без карта, си слизаш на точното място. Не знам колко струва една такава система, но трябва да я има. Най-малкото за да може това момиче да се чувства сигурна и самостоятелна, когато пътува нанякъде.
