You can't hurry love

Песен със страхотно настроение (и доста мъдрост), по оригинал от The Supremes. И моля не ми казвайте, че не харесвате Фил Колинс :)

Phil Collins - You Can't Hurry Love

Счупеното носи щастие

Нещо не мога да схвана метафората за разбитото сърце. Как може едно сърце да е разбито? Звучи ми малко крайно и непоправимо, като събарянето на стара и ненужна сграда. Откъм образна представа ми изплува бял фон и един домат, размазан от чук. Това е май повече размазано, отколкото разбито, ама асоциации, какво да ги правиш.

Може би по-правилно-буквален би бил изразът "посмачкано сърце". Такова дето можеш да го поогладиш и поизтупаш, до следващия път когато хората и обстоятелствата го поомачкат пак. Като домат, стоял на дъното на пазарската чанта в някаква по-стабилна жега. Асиметричен и леко вдлъбнат от едната страна. Важното е да става за салата...

---

Снимка: Paul Gadd

Angels

От доста време не съм пускала музика. Направо се излагам. Та ето една песничка, която ми се върти в главата напоследък.

Роби Уилямс излезе добра издънка като се замисли човек.

Angels

I sit and wait
Does an angel contemplate my fate
And do they know
The places where we go
When we're grey and old
'cos I have been told
That salvation lets their wings unfold
So when I'm lying in my bed
Thoughts running through my head
And I feel that love is dead
I'm loving angels instead

Chorus

And through it all she offers me protection
A lot of love and affection
Whether I'm right or wrong
And down the waterfall

Wherever it may take me
I know that life won't break me
When I come to call she won't forsake me
I'm loving angels instead

When I'm feeling weak
And my pain walks down a one way street
I look above
And I know I'll always be blessed with love
And as the feeling grows
She breathes flesh to my bones
And when love is dead
I'm loving angels instead

Chorus

Поздравителна картичка

Ето кво ми пратиха сладурите от Блогър онзи ден:

---

Hello,

   Your blog at: http://bloodymirova.blogspot.com/ has been identified as a potential spam blog.  To correct this, please request a review by filling out the form at http://www.blogger.com/unlock-blog.g?lockedBlogID=31250958

   Your blog will be deleted in 20 days if it isn't reviewed, and your readers will see a warning page during this time. After we receive your request, we'll review your blog and unlock it within two business days. Once we have reviewed and determined your blog is not spam, the blog will be unlocked and the message in your Blogger dashboard will no longer be displayed. If this blog doesn't belong to you, you don't have to do anything, and any other blogs you may have won't be affected.

   We find spam by using an automated classifier. Automatic spam detection is inherently fuzzy, and occasionally a blog like yours is flagged incorrectly. We sincerely apologize for this error. By using this kind of system, however, we can dedicate more storage, bandwidth, and engineering resources to bloggers like you instead of to spammers. For more information, please see Blogger Help:http://help.blogger.com/bin/answer.py?answer=42577

   Thank you for your understanding and for your help with our spam-fighting efforts.

   Sincerely,

   The Blogger Team

---

Косата ми се поизправи леко като си представих как всичко писано за 3 години изчезва. Не знам защо автоматичния класификатор си е заплюл точно моя блог, може би щото в тоз ден масово редактирах етикетите на постовете. Определението на спам блог е това:

Blogs engaged in this behavior are called spam blogs, and can be recognized by their irrelevant, repetitive, or nonsensical text, along with a large number of links, usually all pointing to a single site.

Може би класификатора просто не разбира български :)

Оправихме си отношенията вече де.

Две праскови посях...

Всъщност бяха около 20-30 борчета.

В събота станах в 7. Изпълних сутрешните си ритуали включващи душ и кафе. Натиках апарата, чифт градинарски ръкавици и разни неща за похапване в раницата и се запътих към Руски паметник, където беше срещата. Сашето от ЕкоОбщост ни натовари в един автобус и тръгнахме към Сливница.

Идеята беше да залесим гора опожарена през 2007. Събрахме се около 70 човека от София и от Сливница. Въоръжени с мотики, лопати и разсад се опитахме да направим България малко по-красива. Трудът не беше тежък, или поне не ни се стори тежък. Сега имам малко мускулна треска в ръцете и гърба от копането, но пък вечерта след като се прибрах спах като бебе.

Засадили сме 1500 дръвчета за около 4 часа и нещо. Благодаря на всички, които отделиха от времето си и силите си за да направят нещо смислено без да очакват нещо в замяна. 

И всичките сте много готини.

Толкова е хубаво да се отдръпнеш настрани и да видиш резултата от труда си. Труд, измерващ се в декари, а не в байтове. В красиво подредени редове от тънки, зелени и свежи стръкчета живот.

...

На 26ти април се организира почистване на Ловния парк. Който се интересува, да пише на alexandrageorgieva@bepf-bg.org и да поиска Александра да го включи в имейл списъка.

Ето го и моето първо посадено дръвче:

Буркани по време на криза

Пролетта на 1997ма установихме, че в мазето ни не е останал нито един буркан. Бяхме унищожили даже и по-ланшните партиди. Майка ми разбиваше нектар от компотите, а за салатка и гарнитура винаги имаше лютеница или кисели краставички. Все пак не успяха да ми омръзнат. Същата тази година баба ми научи баща ми как да меси домашен хляб с брашното, което дядо ми получаваше като рента за нивите. Ама това е една друга история.

Есента на 2002ра заминах да уча в Благоевград. Или по-точно ме закараха. Пак с бурканите. Първата година беше най-трудна финансово, та зимнината спаси положението. След това започнах категорично да отказвам да мъкна стъклария с пълнеж от Бургас до Благоевград. Оправих се с полуготови спагети, пастет и майонеза.

Първи април 2009та. В хладилника ми има половин кофичка кисело мляко и кутийка люти чушки. Не че нямам пари за храна, но просто въобще не ми се ходи до никакъв магазин. След близо 12те часа в офиса просто исках да се прибера вкъщи и да се просна. Решавам, че все пак трябва да сгъна нещо и вадя киселото мляко. Осенява ме гениална идея.

Отварям гардероба в коридора. Разравям се в наредените един над друг кашони, които иначе просто подпират прахосмукачката. Намирам бурканче неидентифицирано сладко с винтова капачка. Отварям, прилагам обонятелен тест за годност и изсипвам три лъжици гъста смес в млякото. Пускам си поредния епизод на Хаус и се разплувам пред компа похапвайки.

Да живеят бурканите.

---

Ц.О.,от сини сливи беше, не беше от кайсии. Моя грешка :)