Sunday, January 25, 2009

Първата ми торта


Ще си кажа честно - много съм зле в готвенето. Кулинарните ми способности се изчерпват с омлет, спагети и пиле с картофи. Вероятно с достатъчно практика ще задобрея, но вечер като се прибера от работа обикновено направо не ми се яде, камо ли да ми се готви.

Съквартирантката ми имаше рожден ден в сряда, но правихме купона вчера. По-скоро беше вечеринка, но както и да е. Реших по случая да й направя торта. Имах смътен спомен за торта, която майка ми често правеше едно време. След това се появиха големите сладкарски вериги и я отмениха в грижата за тортите.

Принципно тортата се казва Фантазия. Това със сигурност е най-хубавата торта, която съм яла, а както се оказа и не е толкова трудна за правене. Особено ако си купиш готов блат. Ето и как я забърках - с вещата помощ на Марти, на когото безкрайно благодаря :)

Ползвахме: един трипластов какаов блат, 5 яйца, захар, мляко, 2 банана, компот от ягоди домашно производство и малко натрошени орехи.

Взимат се само белтъците от яйцата и заедно с една чаена чаша захар се бият докато не станат на пухкав крем. После се прави малко горена захар на котлона (да не се прави на керамични плотове) и докато се бият белтъците се смесва малко по малко с крема. Трябва да се получи златист цвят и да придобие вкус на карамел.

Какаовия блат се поръсва с мляко пласт по пласт - да се напои, но не и да се кашне. Между самите пластове се намазва по малко от белтъчния крем и се слагат парченца плодове - аз сложих банани и ягоди от компота. Накрая тортата се намазва отгоре и може да се приложи всякакъв дизайн. Само трябва да се има предвид, че кремът малко се сляга. После се слага в хладилника за да се стегне.

Специално за тази торта си купих миксер. Иначе с обикновена тел за бъркане може да ти се откъсне ръката.

Добър апетит!

Friday, January 16, 2009

Ten Thousand Fists

Поздрав за всички, които не могат вече да затварят очи и за всички, които показват, че все пак им пука. Някои се чудят за какво се протестира. Че малко ли са ви причините :)



Survivor! Survivor!

One more god damn day,
When I know what I want,
And my want will be considered tonight,
Considered tonight!
Just another day,
When all that I want
Will mark me as a sinner tonight,
I'm a sinner tonight, yeah!

People can no longer cover their eyes,
If this disturbs you then walk away!
You will remember the night
You were struck by the sight of,
Ten thousand fists in the air!

Power unrestrained,
Dead on the mark,
Is what we will deliver tonight,
Deliver tonight!
Pleasure fused with pain,
This triumph of the soul
Will make you shiver tonight,
We'll make you shiver tonight, yeah!

People can no longer cover their eyes,
If this disturbs you then walk away!
You will remember the night
You were struck by the sight of,
Ten thousand fists in the air!

We are the ones
That will open your mind,
Leave the weak
And the haunted behind
We are the ones
That will open your mind,
Leave the weak
And the haunted behind
We are the ones
That will open your mind,
Leave the weak
And the haunted behind
We are the ones
That will open your mind,
Leave the weak
And the haunted behind

People can no longer cover their eyes,
If this disturbs you then walk away!
You will remember the night
You were struck by the sight of,
Ten thousand fists in the air!
Ten thousand fists in the air!
Ten thousand fists in the air!

Tuesday, January 13, 2009

Прасешки хумор

Вървим си с прасето към магазина да си купим манджа за обяд. Изведнъж тя ми задава въпрос.

Мария: Коя е вечно учудената маймуна?
Аз: Ъ?
Мария: Макак
Аз: Ъъ?
Мария: Ма-как?

Гениална е.

Sunday, January 11, 2009

Животът ми без телевизор

Много хора се учудват, когато им кажа, че не притежавам телевизор. Особено американците.

Да, имам достъп до някои канали през интернет, но не си правя труда да ги пускам. Истината е, че телевизията не ми липсва. Още в университета свикнах да нямам пряк достъп до телевизор. За мен Интернет стана идеален заместител, а и си наваксвам на четенето. Дърпам си разни сериалчета, повечето от които изобщо не стигат до ефира на българските телевизии. Ако погледнем реално, колко са предаванията, които да стават за гледане? Сещате ли се за примери?

И по метода на Никс, ето и моите:

"7 причини да не гледам телевизия"

1. рекламите с леля Мария - и изобщо всички реклами май
2. малоумните 'ток шоу' програми като тази на кака Марта и кака Миглена
3. дразнещите водещи от ранга на Ники Бареков и Юлиян Вучков
4. недоразумението Биг Брадър и изобщо всички недоносени български 'риалити'-та
5. телевизия СКАТ
6. тв игрите за шимпанзета (от рода на Бързи Пари)
7. лешоядната политика за производство на новини

Сещам се за още, но като че ли тези са най-очевидните. В крайна сметка ще ми се наложи да си купя телевизор някой ден, просто защото искам да си взема Nintendo Wii + Wii Fit. Най-много телевизора да стане втори монитор на лаптопа.

Saturday, January 10, 2009

За коледните бонуси

Говорихме си за кризата и бонусите с един приятел и той ми сподели, че от тяхната фирма все пак им дали коледен бонус...патки...

Elena: моля?
Elena: патки ?
Bland: патки
Elena: аз мислех че просто ги обиждаш
Elena: на патки
Bland: не живи :)
Elena: дали са ви патешко месо?
Bland: месо и всичко, което върви с патката
Elena: перушина и крака?
Elena: умрели патки?
Bland: убити, ощавени и бутнати в торбича
Elena: откъде са намерили патки?
Elena: хахахаха
Elena: извинявай ама е абсурдно :)

Friday, January 09, 2009

A Whopper Sacrifice във Фейсбук

Някой бързо да ми каже има ли изобщо Бъргър Кинг в България? Щото се замислям:

ПрИмоция

Наскоро затрих около 50 човека от Фейсбук списъка си, с които така или иначе никога не съм поддържала контакт. Ако знаех само, щях да поизчакам :-)

Забелязано във Pharyngula

Tuesday, January 06, 2009

I Burn for You

Ако можех да говоря с музика, може би щях да кажа...

Тихо се сипе белия сняг

Принципно имам противоречиви чувства към снега. Едно време се радвах като .... е, като дете на сняг. Само че колкото повече пораствах, толкова по-накриво го гледах.

В Бургас много рядко валеше сняг, а и дори да валеше, обикновено се задържаше по-малко от ден. Затова гледахме да се навъргаляме докато още трупа. Принципно истинската ваканция започваше когато се насочехме към роднините в западна България за празниците. Панагюрище, Белово, Костенец. Имаше сняг колкото ти душа иска. С братовчедка ми Христина обикновено хуквахме нанякъде с шейната, преди още нашите да са успели да слязат от москвича. После се връщахме тотално мокри и обикновено изяждахме по един пердах от родителските тела.

Тези дни снегът по-скоро ми причинява неудобство като бързам за работа, да не говорим колко пъти се е опитвал да ме изпързаля. Но снощи, докато се прибирах от работа не можах да не се издивя на снега. Обикновено калната разорана нива около блока се беше превърнала в едно прекрасно снежно поле, още неразтъпкано от мръсни ботуши. Снегът изглеждаше толкова примамливо пухкав, че едвам издържах да не се бухна вътре. И той е от оня хубав, лек и лепкав сняг, от който можеш да направиш най-здравия снежен човек и най-бързите и точни снежни топки. И ако имаше на кого да обява снежна война, със сигурност щях да го направя. Не, че не можех просто да си се овъргалям сама, ама не е толкова забавно. Пък и съседите със сигурност щяха да ме помислят за луда.

Май се вдетинявам. Не е лошо.

 
Clicky Web Analytics