Тъй като живея доста близо до работа (което си беше нарочно), рядко ми се налага да ползвам градски транспорт. Може би затова мисля за себе си като за един щастлив човек.
Няма да говоря за старите автобуси, нередовните линии, тъпканицата и т.н. - това вече сме го повтаряли до втръсване. Става дума за нещо друго - защо няма високоговорители и електронни табла, които да съобщават предстоящата спирка.
Качих се днес на тролей 8, от Гурко и Левски, след срещата при нотариуса тази сутрин. А да, имам си вече апартамент, или поне по документи, щото не е готов. Както и да е. Бусчето се движеше бързо и безразсъдно, както само софийските градски шофьори си могат, предлагайки на пътниците приятно своеобразно увеселително влакче като бонусът е в опитите да се задържиш на краката/седалката си. Висейки си като маймуна на напречната греда без да исках бутнах едно момиче, което беше седнало отстрани. Започнах да й се извинявам, тя ми се усмихна и каза "няма нищо" след което ме попита на коя спирка сме. Чак тогава забелязах, че до нея имаше подпряно бастунче за слепи. Не знаех как точно се казва спирката (и все още нямам идея) и я попитах къде трябва да слезе. Каза ми, че е за спирката след Плиска. Аз й казах, че ще й се обадя когато сме на Плиска, защото аз слизам там. Момичето ми благодари.
Както си вървях към работа се замислих какво е да пътуваш в автобус, без да имаш представа къде се намираш. Сетих се как в първите ми дни на неориентиран несофиянец в столицата ходех навсякъде с карта и пак изтървах разни спирки. Била съм в парижкото, нюйоркското и бостънското метро, по разни влакове и автобуси в Европа и в Щатите и във всяко едно от превозните средства спирките се обявяват преди пристигане. Така, дори и без карта, си слизаш на точното място. Не знам колко струва една такава система, но трябва да я има. Най-малкото за да може това момиче да се чувства сигурна и самостоятелна, когато пътува нанякъде.
Image source: Chris Hodges
8 comments:
И аз винаги съм се нервирала, че няма гласово съобщаване на спирките... още повече през зимата, когато мърлявото стъкло и ранното стъмняване направо ти разказват играта на ориентацията.
Имаше преди 20-тина години, по трамваите, за кратко.
п.с. Честито жилище :)
В сравнение с електронните валидатори, би трябвало да не е много скъпо да сложат говорители с gps за обявяване на спирките. Между другото на валидаторите последния път като си бях в БГ забелязах че пише името на спирката, на която в момента спира тролея, т.е. по-сложната част от инфранструктурата я има поне за тролеите и трамваите.
Има го тестово(?) в реновираноте трамваи (сините) по линия 5. И в метрото...
Не е сложно, да.
Ти забрави ли, че сме в България?!!
Само това да ни е проблема с транспорта...
Брей, имаш късмет, че си жена, та можеш да пишеш за проблемите с транспорта и услугите без да си навличаш гнева на народа... Аз като седна да пиша такива работи, обикновено ме набеждават в педерастия, богохулство, неграмотност, родоотстъпничество и немити крака.
(http://ide.li/article3548.html)
Е, на мен ми е забавно де :–)
Мерси за хубавия пост!
Мечтателка! :)
Бях разкритикувана, че при наличието на толкова много проблеми се занимавам с глупости...ама в крайна сметка истината е в детайлите, поне така си мисля :)
Не само истината е в детайлите, но и детайлите са част от един цялостен проблем, който превръща и транспорта в джунгла, и парламента в криминална пасмина, и хората в стадо овци...
Иначе варианти за бягане от отговорност и от решаване на проблеми има колкото искаш - най-разпространеният от тях е "ами има толкова много други неща за оправяне, защо въобще да се захващаме?!"
Това, мене ако питаш, си е чист мързел.
Post a Comment