Нещо не мога да схвана метафората за разбитото сърце. Как може едно сърце да е разбито? Звучи ми малко крайно и непоправимо, като събарянето на стара и ненужна сграда. Откъм образна представа ми изплува бял фон и един домат, размазан от чук. Това е май повече размазано, отколкото разбито, ама асоциации, какво да ги правиш.
Може би по-правилно-буквален би бил изразът "посмачкано сърце". Такова дето можеш да го поогладиш и поизтупаш, до следващия път когато хората и обстоятелствата го поомачкат пак. Като домат, стоял на дъното на пазарската чанта в някаква по-стабилна жега. Асиметричен и леко вдлъбнат от едната страна. Важното е да става за салата...
---
Снимка: Paul Gadd
13 comments:
Ако стигнем дотам сърцето да става за салата, значи яко сме го закършили.
Не сърцето, а домата. Може би аналогията ми не е достатъчно ясна :-)
А сърцето става за мезе иначе.
Е, идеята е да е наистина разбито, като кристална чаша - няма събиране и залепяне, няма пооглaждане и поизтупване, няма следващ път. Очевидно е пресилена тази метафора, по всяка вероятност е измислица на онези непрокопсаници поетите. :)
Да бе - мръсници :)
http://www.tomatocasual.com/wp-content/uploads/2008/02/tomato-heart.jpg
Хм, как се вкарва картинка? Както и да е, copy & paste :)
А каква е причината за цялото това лирично отклонение?
Мммда, значи ако - хипотетично - Петър зареже Мими (или обратно), и тя се чувства леко некомфортно по тоя повод, може, примерно, да му каже "Петре, посмачка ми сърцето." - "Мария, току що си представих чисто визуално размазаното ти сърце в чинийка с нарязани краставици и... а, това май е сирене отгоре. И пържола ударена с чук и печена на скара. Метни оная бутилка ракия... не, не приемай нещата толкова буквално..."
Ем чи кво, звучи ми реалистично. Mоля те в следващия си анализ да застъпиш израза 'пиян като кирка' - на какво ти напомня той, как би могъл да се оптимизира и - разбира се - богат снимков материал в подкрепа на тезата ;)
Идеята е, че някой го хванал и го е разбил в пода или в отсрещната стена... кофти работа...
Sgt., просто свободни размисли върху някои неща - примерно до колко когато ти се случи нещо такова е наистина страшно.
Anonymous, това за пияната кирка е добра идея.
Може да се каже, че предпочитам по-реалистичните метафори. Нещо като: "Петре, посмачка ми сърцето, обаче аз ще продължавам да си го ползвам." За това ставаше въпрос...
Абее.... ако аналогията е с пластмасова чаша и посмачкано и разбито (счупено) вършат работа. Зависи кой колко и как я е стиснал ;)
От смачкана чаша можеш да пиеш - нищо, че не е красива. Ако е нащърбена в горната част....е, малко ще е неприятно, но пак можеш да си утолиш жаждата. ...но има го и безвъзвратното счупване.
....баси, дали не ми е рано за философия :D
Поздрави!
И тъй като обикновено мисля по-добре докато пуша...след поредния пирон (в ковчега) ми хрумна, че аналогията с чашата може да се приложи и към материала. Някои сме с по-крехки (стъклени, кристални...) сърца и безвъзвратното разбиване е почти неминуемо...рано или късно.
А колко са били добре древните викинги (не дотам цивилизовани като египтяните, гърците или римляните, че да се глезят с керамика), които просто са си дялкали дървените бокали и са се наливали с медовина достигайки до така блажения делириум
:)
Здравейте, моля. Не съм се обаждал досега при Вас, но дори и сега няма да е много съдържателно обаждане. Просто ми се щеше да пусна един линк. Един линк, водещ до една приказка. Една приказка, като за възрастни. Като за възрастни защото е малко тъжна, а именно понеже е истинска. Понеже наистина така се случва в живота и "поуката" от нея малко или много пояснява, според мен идеята за "цялостта" на сърцето.
Поздрави и усмивки :)
http://www.e-bane.net/modules.php?name=News&file=article&sid=2558
Post a Comment