Пролетта на 1997ма установихме, че в мазето ни не е останал нито един буркан. Бяхме унищожили даже и по-ланшните партиди. Майка ми разбиваше нектар от компотите, а за салатка и гарнитура винаги имаше лютеница или кисели краставички. Все пак не успяха да ми омръзнат. Същата тази година баба ми научи баща ми как да меси домашен хляб с брашното, което дядо ми получаваше като рента за нивите. Ама това е една друга история.
Есента на 2002ра заминах да уча в Благоевград. Или по-точно ме закараха. Пак с бурканите. Първата година беше най-трудна финансово, та зимнината спаси положението. След това започнах категорично да отказвам да мъкна стъклария с пълнеж от Бургас до Благоевград. Оправих се с полуготови спагети, пастет и майонеза.
Първи април 2009та. В хладилника ми има половин кофичка кисело мляко и кутийка люти чушки. Не че нямам пари за храна, но просто въобще не ми се ходи до никакъв магазин. След близо 12те часа в офиса просто исках да се прибера вкъщи и да се просна. Решавам, че все пак трябва да сгъна нещо и вадя киселото мляко. Осенява ме гениална идея.
Отварям гардероба в коридора. Разравям се в наредените един над друг кашони, които иначе просто подпират прахосмукачката. Намирам бурканче неидентифицирано сладко с винтова капачка. Отварям, прилагам обонятелен тест за годност и изсипвам три лъжици гъста смес в млякото. Пускам си поредния епизод на Хаус и се разплувам пред компа похапвайки.
Да живеят бурканите.
---
Ц.О.,от сини сливи беше, не беше от кайсии. Моя грешка :)
Флирт с Камерън
-
фотография: gordonandthewhale.com слушайки: Джеймс Хорнър, разбира се…
Госпожица Вородецки, със своето хайку ревю на “Аватар”, успя да ми подейства
достатъ...
59 minutes ago
3 comments:
Тези буркани наистина бяха и си останаха част от нашия ежедневен бит. И аз постоянно намирам разни буркани с разни неща у дома (донесени от някой си). Понякога ги отварям и похапвам от тях.
обонятелният тест за годност е класика. :)
Докато баба ми и дядо ми бяха живи правехме всичко - компоти, конфитюри, сокове... Казвам правехме, защото всички уаствахме и една голяма част от лятото минаваше край огъня и казана. Последните няколко години правим само лютеница, доматен сок и компот от кайсии. От тези неща не успяхме да се откажем и продължаваме да се бъхтим и да харчим пари и време за да имаме домашна лютеница цяла година. Съвсем отговорно мога да кажа, че след десетина години НИЩО няма да пълним в буркани. Просто...няма време.
Ами ние продадохме вилата през 2006 - имахме си 2 декара двор с всичко- и оттогава правим неща с купени продукти, или каквото чичото успее да отгледа на село. Ама все по-малко и по-малко. Най-вече защото има всичко по магазините, дори и да не е толкова добро. Едно време компотите спасяваха, защото няколко месеца нямаше никакви плодове - ама вече внасят круши от Бразилия примерно...
Post a Comment