Вече на няколко пъти пускам клипчета от "Улицата" та ми дойде музата да им посветя един пост. Имам всички епизоди, до които съм успяла да се докопам и от време на време си ги въртя. Не успяват да ми омръзнат
Това ми е абсолютно най-любимата българска продукция. Макар че като бях по-малка не успявах да схвана някои скечове (мозъкът ми не беше доразвит за възприемане на тънък хумор тогава), чаках Нова Година едва ли не само заради следващия епизод.
С приятелите ми, също върли фенове на гореспоменатото предаване, редовно си подхвърляме лафове от него. Та ето списък с десетте ми любими. Повечето са в приблизителен вариант, не ми се рови да търся точните цитати.
10. "Аз имам блестящи коси, блестящи очи, винаги си слагам блестящо червило..."
9. "Газим! Газим!"
8. "Да, ш'са опраим. Ш'са опраим."
7. "Това са свинщини!"
(Прави се съответния жест, опитвайки се ръцете ти да наподобят свински крачета)
6. "И бахура."
(Подходящо както за реплика на какъвто и да е аргумент, така и за заключително изречение на пламенна реч)
5. "Опа, нова среща!"
4. "Не е като да нямаме пари, да речеш да не можем си отворим две врати"
3. "Няма, два пъти няма..о...олио. И ако сте дошли за олио трябва да ви разочаровам. Олиото свърши. Остана само едно шишенце пикОч."
(Общия ни лаф с прасето - пускаме го на нищо неподозиращи хора само за да им видим реакцията. Резултатите в много от случаите са повече от задоволителни)
2. "Их как знам, как съм чел, как подтискам другите, дето не са чели"
(Това е за когато се покажа умна на работа)
1. "Иде ми да се нАпия, да си рАзкъсам ризата и да са мАана от тоя живот."
(Любимия ми лаф при сгърчени ситуации. А и по принцип :))
А вашите кои са?
Флирт с Камерън
-
фотография: gordonandthewhale.com слушайки: Джеймс Хорнър, разбира се…
Госпожица Вородецки, със своето хайку ревю на “Аватар”, успя да ми подейства
достатъ...
59 minutes ago


19 comments:
Е култови са! И аз се усещам, че едно време не съм ги разбирала...
Любимите са ми:
"Искате да ме наембете, или първо да ходим в сладкарницата да пием кафе?"
и
песничката за хармонията в семейството. Особено:
"Ние мачкахме хлебарки, винаги двама, винаги..."
но и бахура е култов!
loling по цялата улица :)))))))
"Гъз си голям шефе!"
"Искам да съм крава в Швейцария."
"Мирише ми на пич" - това е от споменатия скеч с кафето или е-то.
"Ей, пешеходеца, къде бе?"
Тези ми хрумнаха в първите 3 сек. :-)
"В дъното на бутилката виждам своето щастие!"
"Като дръжка на мотика във ръцете ми се тика."
"-Тате, тате, кога ще си имам братче?
-Еба ли му мамата, тате!"
"Яйца и локва и кал..."
"Върти волан, сменя скорости - аз не съм шофьор, аз съм чиновник."
"Тате, тате, искам шоколад-лад-лад"
Всичко това сме издигнали в култ. Събрахме ги най-напред на VHS, имаме дори някои нещИЦа, дето ги няма в мрежата.
Също както филмите, в които Тодор Колев играе главната роля. Повечето хора не се сещат за "Царска пиеса".
За абсолютния фаворит в класацията "Оркестър без име" няма да споменавам.
"...идваш ти, дъвчеш дъвка..."
"Дайте сега "лет ме бий"
"И ние пушим цигари Кент и ядем бонбонки тик-так"
"А аз тука да мъкна 3 куфара рокли"
"Ама нали бяха два"
"Моля ти се не ми напомняй, ужас"
Иначе "Гъз си ти голям шефе" си го подмятаме с Мария - даже веднъж Жоро (шефа) тъкмо минаваше покрай нас. Захили се и продължи.
Ей, как можах да пропусна "Еба ли мааму, тате." Това май ми е най-използвания израз. И бахура :)
ахм, имаше един скеч с умна физиономия в евтина кола - учителка в трабантче, и тъпа (проста) физиономия в скъпа кола - май няква мутреса в мерцедес, но няма как да го изразя на думи в момента! Освен това за шефа и подчинените също беше много яко!
Сичко де що е от "Улицата" го поставям на пиедестал'
Напоследък гледам повече от скечовете на Камен Донев:
"А сега татко като си бръкне в едната ноздра и извади един сопол от 83-та година и удари една тънннннннка мастичка и ако така мааааалко са поразклати, кажи ми тате......колко шамара ша ти забия аз на тебе, щото ми омръзна да те гледам какъв си непрокопсаник..."
и
" Е за т'ва че си седим на село, че си седим при жената - те пак ша ма потърсат ....аре бе, вика, нема кой да земе да ми шибне два шамара да ми сплеска бушона, вика...и не че сме бедни да каеш да не моем си отворим две врати..." - от невероятния монолог на пенсионирания учител.
Откъде имате тези бири, откъдеееее? Откъдееее?
Пенсионираният учител за мен е най-голямото! Падал, е ставал е и пак се е напивал! Той боят не е като да разгражда, той изгражда! И трябва да сме лъвове!
тези си ги повтаряме наитина често, едва ли не ежедневно. :)
Така се създава фолклор. :)
@ пейо
Култово изпълнение на Гърбов!!!
Заедно с "Човекът със сачма в главата"
А бе, в тоя ред на мисли, не считате ли, че "Комиците" е голяма крачка назад за Гърбов и Лафазанов?
Хванах веднъж по "Добро утро" един скеч на Христо Гърбов. За съжаление, повече не го мярнах никъде. Става дума за това:
...
Слагам си покривчицата с пеперудите и сядам да пия. Пия...и наблюдавам пеперудите. Почнат ли да подФъркват, значи на чалъм е работата..."
От тогава това
"Пия и наблюдавам пеперудите" е в домашната колекция.
Комиците не го гледам. Предупредиха ме да не го гледам. Освен това Шайбата ми е толкова противен, че няма накъде повече. Опротивя ми като изскочи в "Смях в залата" с превод на скеча за принтера на Еди Изард, без да поясни, че всъщност не го е измислил той.
Комиците не са ми смешни. По същия начин по който не са ми смешни мистър Бийн и Бени Хил. Разминават се с разбиранията ми за комедия. Не знам защо. За голяма част от познатите ми Ненка е недостижим връх в световната история на скечовете, но... Аз бих казал "по-скоро не".
Все пак кой е Шайбата? :D
Не ти трябва да знаеш :)
Знаете ли кое е липсващото звено между "Комиците" и "Улицата"?
Теди Москов
Е затова от "Комиците" и чеп за зеле не става.
Единствения човек, на който изглежда ни му трябва режисьор, ни му трябва сценарист е Камен Донев.
Преслушайте го в ютуба-та и се убедете сами.
Камен го преслушвам вече 4 пъти в театъра - уникат. Гледах и Мармалад на Москов - класическа "Улица"
Пазя си всички мп3 файлове на Инжинер Донев, до които съм успяла да се докопам. Камен е просто голям :) Владее владеенето.
Post a Comment