Промяната е хубаво нещо.
Ако се чувстваш като в хипопотам тъпчещ в едно и също гадно блато, то по добре да теглиш една майна на хипопотамския живот. Хубавото на тези животни обаче е, че са дебелокожи. Тоест, не им пука.
Ставаш, прокашляш се мъдро и докосваш шапка с пръсти за довиждане. Опаковаш четката за зъби и любимата книга и заминаваш. Сменяш работа, квартира, град, държава. Преминаваш от бира на вино и от цигари на лула. Или обратното. Решаваш, че животът е по-скоро джаз, отколкото поп(фолк).
Търсиш щастие далече от комфорта на познатото. Не се примиряваш когато всички ти казват, че това което имаш е единственото, което би могъл да имаш.
Стиска ли ти?
------
Поздрав за Избрания, който все ми дава идеи без да иска.
8 comments:
http://www.youtube.com/watch?v=XcEo5H97CLM&feature
хей, да не би .... ? ти....? нанякъде...?
Спокойно, не съм затръгнала за никъде. Все още :)
Ставаше въпрос за промените принципно - не само за местенето.
Стиска ми, ама нямам нужда... аз съм си хипопотам и си харесвам блатото! :)
Много готино постче. :)
На мене ми стисна преди 2 години и половина:) А животът си е джаз откакто се помня:)
И между другото- виното е къде-къде по' от бирата;)
Edno prase mi beshe kazalo che ne obicha promenite, da ne se e promenilo neshto? Nakude otiva svetut...
PS: dovechera sme u nas - italian food + water pipe :)
Pak Karamu visiting your blogs
Доколкото съм чувала хипопотамите хич не стоят на едно място :) Проблемът им е, че където и да отидат отъпкват така всичко живо, че пак се получава същото блатце ;)
Post a Comment