Тва е старичко, но все още валидно. Винаги се сещам за тоя лаф покрай излизането на нови версии :)
Мария: Какво значение има бъг ли е или фийчър? Прасе ли е или е слон.
Жоро: Все е дебело и грозно
Страхотна песен, страхотен филм. Напоследък си я тананикам често. Направо ми иде да скоча на някой самолет за Бостън...Самолет-hopping. Ама вместо това road-tripping до Бургас утре.
Марая Кери не я понасям много, затова предпочетох този вариант.
Преди някой да ме е обвинил в алкохолизъм, да кажа, че предпочитам червено вино през зимата и биричка през лятото.
Едно време дядо ми вареше ракията. Сега баща ми вари всяка година. Повече гроздова, понеже имаме лозя, ама от време на време и плодова - с преобладаващо кайсиево присъствие.
Започнах да пия ракия като заминах да уча в Благоевград. Преди това бърчех носле само като я помириша. Понеже студентския ми бюджет беше ограничен, а бащата беше осигурил една двулитрова бутилка гроздова благодат за главно медицински цели, с моята приятелка Тони започнахме да й посягаме от време на време. Родната ракията е адски силна, така че разреждахме с вода или с онези разтворими химии в пликчета, дето пробутват за сок (но май е боя за яйца). След време ракията стана известна, поне в нашето крило на общежитите, та се заформи цял фен клуб. Белот и домашна ракия в нашто кътче с диванчетата на третия етаж. Славни времена.
Завърших и дойдох на работа. Не след дълго и тук се намериха почитатели на домашнярката. Та по разни поводи и без повод се е случвало да примъквам по някое шишенце. Най-добре се приема по фирмените забягвания за разни сплотяващи колектива мероприятия.
Май не е имало някъде да се празнува Нова Година и да не съм носила бутилка "поздрави от бащата" с мен. Винаги се намират достатъчно хора, които с готовност да я изконсумират.
Честно казано, не обичам ракия. Предпочитам да дрънна 1-2 чаши червено винце. Но когато се наложи, безценната течност, загрята на котлона с лъжица мед, безотказно ми спасява живота. Особено в зимно-простудните месеци.
Знам, знам. Мързелът е страшно нещо...
Ето ви малко Mr. Bungle по тоз повод, със страхотно изпълнение на една вечна песен:
Една идея от другарите бостанджии за забавен начин на събиране на пари за благотворителност.
Линкът е:
http://www.santaspeedorun.com/
Процедурата е следната: събират се една солидна групичка идиоти в един бар (тази година може и да са два), загравят с определени спиртни напитки и след това пробягват една миля по нищо друго освен изрязани бански, кецове и шапка на Дядо Коледа (или Дядо Мраз, ако предпочитате).
Наш колега от бостънския офис ще бяга за трета поредна година, като само тази година е успял да събере близо 1200 долара. Използва се сайт за набиране на средства онлайн: http://www.firstgiving.com/ като всеки човек с кредитна карта може да направи дарение. Това улеснява даренията от хора, които не могат директно да дадат пари.
Та няма ли да е готино да се направи нещо подобно при нас? Иска ми се тукашните благотворителни организации да покажат малко повече подобна инициативност и да се опитат да привлекат хора не само за пари, ами и за подкрепа. Не само да ръснеш кинти, ами и да участваш в цялото нещо.
Edit: Току-що попаднах на тази статия в е-vestnik, препоръчвам да я прочетете.
Стигнахме и до U2.
За тези, които не са били вкъщи пояснявам, че на вратата ми е лепнат един огромен плакат на U2 от списание Popcorn (който си го спомня да вдигне ръка :))
Страхотна песен от Achtung Baby, с висока степен на душебрък - може би около 9.5 от 10.
За човека, който си искаше петъчната песен :)
6 Дек 2008: Честит празник на всички бургазлии и всички именици :)
Винаги съм си обичала родния град. През последните 3 години обаче прекарвам там максимум по месец за цяла година събирателно. Прибирам се само от време на време, виждам как разни неща се променят скоростно (щото просто мен ме няма) и все по-малко го чувствам като дом. Минавам през разни познати места и вече не мога да ги разпозная. Все едно някой с гумичка е почнал да ми затрива спомените.
Голяма част от приятелите ми там ги хвана липсата - кой в София, кой извън България. Все пак още имам на кого да се обадя като се върна и даже невинаги остава време на се видя с всички. Те решиха да останат там, а аз на път от Благоевград към Бургас реших да остана в София. Парите са си пари.
Но пък много често не чакам да ме попитат откъде съм и вмятам в разговора, че съм от Бургас. Ей така, да ми завиждат. Не пропускам и да кажа, че апартаментът на родителите ми е на 10 минути пеша от морето.
Преди малко един колега, също от Бургас, ми прати ей тоз линк. Скъсах се да се хиля. Естествено доста неща са преувеличени и поръсени с подчертано мутренско-чалгарски привкус, но имаше и някои много интересни и вярни факти. Примерно не се замислям кои от изразите ми са с бургаски произход, докато някой от хората около мен не реагира по някакъв начин. Та ето списък с любимите ми родни думички:
странджанка
харабия (или по-скоро харабийка)
изтрещян
натокана
дънкито, както и по-добрия вариант на "дънкено яке" - сафарито
И една загадка: Какво според вас означава думата "прекимбичвам се" (произход село Черноморец, ако се не лъжа).
Кака Аланис винаги ми е помагала с музиката си - и когато се чувствам кофти и когато се чувствам добре. Текстовете й са размазващи - едни от най-добрите в съвременната музика според мен.
Починете си добре.
След като в неделя карах кънки за пръв път (благодарности на Марто за помощта и търпението), реших да отида и на истински хокеен мач. Мястото беше Зимния дворец, а мача - ЦСКА - Спартак. Това, че не знаех правилата на играта не ме спря. Исках да видя на живо как мъже на кънки се млатят. Не мога да си представя по-хубава вторник вечер.Пристигнахме към 8 и пихме по бира докато стане време да влизаме. Попитахме на касата колко струват билетите за хокей, при което човечецът на гишето се изсмя.
Оказа се, че мача се играеше на тренировъчната пързалка - точно там където карахме кънки в неделята. Мизерията е невероятна. Няма седалки, няма табло, няма нищо. Един чичко с хронометър следеше игровото време и записваше головете в една тетрадка.Секцията за "публиката" представлява няколко мокри пейки точно до игрището, като над оградата няма предпазно стъкло. Като нищо някоя летяща шайба може да изхвърчи и прасне някой от феновете.А като бройка феновете бяхме горе долу колкото и играчите - някъде към 30тина човека. Трябва да призная, че все пак си бяха нахъсани и си викаха подобаващо. Но хората на които наистина се възхитих, бяха играчите. Тези спортисти някакси са успяли да запазят любовта си към играта, въпреки ужасните условия, в които им се налага да играят. Играха настървено и даваха всичко от себе си. Направиха един наистина хубав мач. И въпреки, че умрях от студ, се насладих на всяка минута.Малко телефонно-снимков материал:
И малко статистика за българския хокей, според Международната федерация по хокей -IIHF
Членува от: 25 юли 1960
Общо играчи: 378
Мъже: 128
Жени: 56
Младежи: 194
Съдии: 18
Закрити пързалки: 3
Президент: Стефан Бъчваров
Население: 7,262,675
Световна класация-мъже: 32ро място
Ето линк към програмата на мачовете до края на 2008:
цък
Има още 3 мача, така че можете да се възползвате. Току виж при малко повече проявен интерес ще вземат да подобрят условията.
Уточнение: Хората в офиса ме увериха, че всичко ще е отразено във фактурата и че най-вероятно операторката просто не е знаела. Друг е въпроса, че ако бях поискала парите обратно, сигурно нямаше да има начин. Но и на това съм доволна - чакам следващата фактура и тежко им ако няма нищо там.
И не става дума за това, че не предлагат електронни фактури.
В началото на септември в пристъп на малоумие реших да пусна роуминга на Вивател картата си. Поискаха ми 120 лева депозит, понеже бях пресен абонат и аз си ги платих чинно. Беше ми казано, че сумата ще ми бъде възстановена след 3тата платена фактура.
Та обаждам се днес на оператор да разбера какво е положението. Разговорът протече горе долу така:
Оператор: Вивател, добър ден, с какво мога да ви бъда полезна?
Елена: Добър ден. Преди около 3 месеца внесох 120 лв депозит за роуминг
О: Да, виждам сумата.
Е: Исках да попитам кога и как ще ми бъдат възстановени
О: Парите ще бъдат приспадани от месечните ви сметки междъ 3тия и 6тия месец от депозита
Е: В такъв случай не трябва да си плащам сметките, така ли
О: Не, пак ще си плащате сметките. Колегите ще преценят по колко лева от депозита да бъдат приспадани.
Е: Това ще бъде ли отразено във фактурата ми?
О: Ами не
Е: Е аз как да знам колко ми е било приспаднато?
О: Ами всеки месец се обаждате на оператор.
Е: Няма ли начин да проверя в интернет, или в някой от клоновете?
О: Ами не
Е: Това е доста неефективно, а и става дума за 120 лева - сумата никак не е малка.
О: Съжалявам, само така можете да получите информацията.
Ядосах се и затворих, даже май не й казах довиждане. Не исках да си го изкарвам на момичето, то не е виновно за корпоративните анти-потребителски политики на компанията, за която работи. В момента се опитвам да измисля на кого мога да отида да се разкрещя по въпроса. Оставиха ме с впечатлението, че изобщо не знаят какво ще се случи с тези пари, а това не е резултат, към който трябва да се стремят според мен.
