Dancing in the Moonlight

Понеже стана традиция в петък да пускам някаква песничка в тон с настроението в края на работната седмица, ето още една от любимите ми.

За хората, които ще празнуват Вси Светии: облечете си вещерските костюми тази вечер и идете да танцувате на лунна светлина.

Toploader - Dancing In The Moonlight

5 причини да не нося обувки за 200+ лева

Снощи се замислих по въпроса. Какво, аджеба, ми пречи, при положение, че мога да си ги позволя. Та ето какво ми се избистри в мозъка:

1. Калта

Блокът ми е заобиколен от нея като средновековен замък. Гъста, гадна, мазна и лепкава кал. Има места, където са нахвърлили някой друг камък за стъпване, при което шансът да си счупиш врата се увеличава с няколкостотин процента. Защо си мислите е толкова модерно да се носят ботуши над дънките през студения сезон? Ботуши се чистят по-лесно отколко се перат панталони.

2. Паветата

Хлъзгави дребни павета с множество дупки, които трепетно чакат да хванат токчето ти в капан. Губила съм капачета не един път. Друга любима разновидност на неподходяща пътна настилка са начупените плочки, резулат от любезното съдействие на паркиралите отгоре коли, както и набръчкания асфалт.

3. Конската тор и други екскременти

По път за работа минавам през една павирана (!) улица, по която често можеш да засечеш каручки превозващи "суровини". Някой път се разминават по две и се поздравяват. По съответната улица никога не липсва и малко от пътната настилка, оставена от тези иначе толкова благородни животни. По някой път се опитвам да си представя, че излизам от средновековния си замък и че миризмата на тор и коне е просто неразделна част от пейзажа. Зеер романтиш.

4. Пропуснатите ползи

С 200+ лева мога да си платя част от билета до Амстердам :)

5. Минималната заплата

И не на последно място - в България минималната заплата е 220 лв. Не мога да оправдая да търкам улиците с месечния доход на някои хора.

Да живеят гумените ботуши!

Да се притеснявам ли и аз?

Ирландецът се е притеснил за мен нещо. Тва се случи след като му пратих тази статия. Казах му, че е забавна и не много добре написана и да има едно наум, когато я чете. В крайна сметка беше изкарал близо седмица в страната, та си мислех, че има идея как стоят нещата. Та онзи ден се включи в чата с репликата:

Rian: so how far is sin city from you
Rian: is it near you?
Bloodymirova: nope
Bloodymirova: it's on the other side of town
Bloodymirova: but I've been there
Rian: oh

Следват обяснения, че съм добре, че знам как да се оправям и че честно казано се чувствам по-спокойна в София, отколкото в Ню Йорк, примерно. После се сетих как бяхме минали покрай казиното в близост до вкъщи и как му бях казала, че принципно не бих влязла там.

Може би на нас просто е спряло да ни прави впечатление. Живеем си в мутренската държава и се оправяме поединично. Може би пък положението да не е много по-различно от други места по-света.

Темата приключи горе долу така:

Bloodymirova: and you shouldn't worry about me either, ok
Rian: i'm not the one living in a nation with a flourishing mob economy
Rian: :)
Bloodymirova: that's what they make you think ;)

I Feel Fantastic

Тази сутрин станах в 8 (ужас) за да стигна до центъра в 9, където имах среща за кафе с бившата си съквартирантка и сегашна много добра приятелка. Тя пристигна малко след като вече се бях настанила в едно удобно фотьолче с купа капучино в ръка. Заприказвахме се за разни злободневни нещица и тя извади малкия розов Асус от чантата си за да ми покаже нещо. В първия момент си помислих, че шаващото нещо на екрана е някакъв октопод (тя е луда по главоноги). След около секунда-две установих, че това е видео от утразвук. Главно действащо лице: 12 седмично бобче. Добре, че бях седнала.

Та искам да поздравя приятелката си с тази песничка:

Бивш пушач

Ей, колко е гадно тва животно бившия пушач. Всички ти се дразнят. Нямаш право да кажеш каквото и да било относно дима в стаята/заведението/тоалетната щото те поглеждат със сбърчени нослета и ти казват "Ти кога спря да пушиш и кога почна да правиш забележки". Или пък "Най-мразя бивши пушаши дето почват да ми дават съвети."

Истината е, че дори когато пушех, пак мразех всичко да ми смърди на цигари. В ресторант предпочитах да си седна на определените за непушачи места (в България местата пушачи vs. непушачи са по-скоро на шахматен принцип), щото не знам колко печен трябва да си, че да искаш заедно с храната да ти влиза и дим в устата.

Сега вече направо се гърча. Миналата събота отидохме в 1-2-3 пиано бара. Оказва се, че в София са се нароили като плъхове напоследък, но лошо няма - и без това няма не съм хукнала към Син Сити. С Мимето обожаваме да танцуваме и общо взето не се спряхме през цялото време. Още на първия час се напуших от дима в заведението. Малко по-късно вече се задъхвах за чист въздух. Не че вентилацията беше особено лоша, но и двете заведения си бяха просто мазета. На края на вечерта/сутринта се разходихме за да вентилираме и заместим цигарения дим с чист софийски сутрешен смог.

Прибрах се по първи петли. Сложих всичките си дрехи в една торба и ги изнесох в коридора, а палтото го закачих да виси като обесник на терасата. Беше на гардероб, ама вонята беше успяла да се докопа и до него. Кво да се прави, беше станало невинна жертва на жаждата ми за нощен живот. Малко по-късно се отпуснах в леглото и откъртих. Умората и алкохола си казаха думата. Събудих се 3 часа по-късно. Драйфаше ми се. И то не благодарение на петте чаши Абсолют ванилия със сок от ананас, а на смрадта разнасяща се от собствената ми коса. Реших да отложа съня за после и се пъхнах под душа.

Искам да забранят да се пуши - ама навсякъде, по всички обществени места. Искам да е като в УСА, където пушачите висят по улицата покрай разни улични пепелници. Искам като изляза от някой клуб да мириша на собствената си пот, а не на чуждите цигари. Искам да мога зимно време да вляза в някоя сладкарница и да си хапна тортичка без някоя лелка да ми дими с Кента си отсреща.

Искам децата ни да не почват да пушат на по 12.

Тва е.

Edit: А цялата идея ми дойде след като С.О. ми прати тоз линк: http://www.nicomarket.com/

Set a book free

Преди малко 'освободих' първата си книга, след като я регистрирах в BookCrossing. Оставих я в Скай Сити на една пейка - точно срещу книжарница Orange. Надявам се, че оттам все пак минават хора, които четат.
Книгата, между другото, е Стари Вестници на Иво Балев.

Ain't No Mountain High Enough

За малко петъчно настроение:

Marvin Gaye & Tammi Terrell - Ain't No Mountain High Enough

За четенето

Днес пак се сетих за този сайт:

http://www.bookcrossing.com/

Някой беше писал за него преди време. Не помня дали беше в блог или уебсайт; може да беше и някое списание. Както и да е - наскоро проведох разговор за това колко малко четат хората напоследък и как можем да променим това. Та днес най-после си направих регистрация, след като изрових сайта. Намерих го по гугъл фразата "set a book free". Трябва да си прегледам книгите и да видя с коя съм склонна да се сбогувам в името на общата просветеност :)

Аз лично пробутвам всякакви книги на приятелите си (нещо което хората в сайта наричат control release) като се опитвам да ги убедя колко ще им хареса. Някой път книгата бива прочетена, друг път ми се обяснява как хората вече нямат време да четат, докарали са я дополовина и няма смисъл да я задържат повече.

Честно казано и аз не чета толкова, колкото ми се иска. Вечерно време като се прибера от работа предпочитам да се разплуя и да зяпам нещо отколкото да се взирам в страниците. В гимназията си имах норматив. Записвах си в едно тефтерче кои заглавия съм прочела и се стараех всяка година да чета повече и повече книжки - мнозинството от които беше желателно да не са от учебната програма. Изоставих практиката в университета, щото ми се стори глупава. Трябва да четеш, защото ти е приятно, а не заради самия спорт. Съответно започнах да се усещам как затъпявам - бавно, но сигурно .

Затова сега винаги разнасям книги в чантата си. Чета си по рейсове, докато чакам за срещи и особено ако тръгна на дълъг път; София-Бургас-София си е достатъчно време за 1-2 книжки поне. Лаптопът, да е жив и здрав, ми дава възможност да чета доста и в електронен формат.

...

Отворих сайта http://4etene.bnt.bg/ , след като някой ги беше наплюл заради '4' в думата 'четене'. Прецъквах заглавията и се пулех като охлюв на някои от тях, докато не осъзнах, че изобщо не мога да гласувам. Ами просто нямам една абсолютно любима книга. Може би ако бях прочела само една...

За една ябълка повече

Сдобих се с новия iPod Shuffle през юли - подарък от сестрата. Много сладко нещо, малко и леко, с възможност за закачане на всякакви места - дрехи, джобове, уши...

Кабела на мп3-ката се прецака обаче. След като се почудих дали аджеба да дам 63 кинта за нов кабел, реших да проверя как стоят нещата в УСА. Там същия кабел струва 29 долара. Също абсурдна сума (повече от 1/2 от цената на цялото нещо), която все пак се равнява на около 42 лева по днешния курс. Зачетох се по коментарите за продукта на официалния сайт и те съвсем не са ласкави:

http://store.apple.com/us/reviews/MA694G/A?fnode=MTY1NDA0OQ

Оказа се, че има разни алтернативи - примерно IncipioBud, който върви за около 5 долара. Естествено, не се предлага в България, или поне аз не можах да изровя нищо по въпроса. Засега смятам да изчакам и когато имам възможност да си взема такова.

Наистина не ми се дават 63 лв за нещо, което може да не издържи и месец. Като гледам и слушалките са почнали да се прецакват леко. Тези, които се предлагата на http://store.apple.bg/ вървят около 90 лева. Общо взето, да ползваш продукти на Apple в България си е все още лукс. Мисля да мина през някой магазин и да забърша една китайска мп3-ка. Може да няма същото качество, и да не е с някъв убийствен дизайн, ама поне ще е нещо лесно заместимо.

Friday I'm in Love

Много любима песничка :)

The Cure - Friday I'm In Love

Mtel и фактурите - продължението

След като продължих да не получавам отговор по мейла ме озари гениалната идея да звънна на оператор.

Набрах *88, изчаках си чинно всичките дърдореници при което от другата страна ми вдигна телефона едно любезно момче. Казах му, така и така не искам хартиена фактура, той ме разбра и каза да изчакам да провери. После ми отговори, че като фирма са длъжни да ми изпращат хартиена фактура за услугата която ми предоставят. Казах, че разбирам, пожелах му лека вечер и затворих телефона.

Докато се ровех из нета попаднах на този тук линк.

http://www.mobilebulgaria.com/forum/read.php?parent_id=197941&cat_id=1

Бих искала да попитам само: какво по дяволите?!