Много време се опитвах да се сетя всичките 4, все стигах до три и едното ми бягаше. Днес се сетих да се разровя в логовете на Мирандата (лека й пръст, вече съм с Pidgin) и отново се прекланям пред чистия й гений...
Wednesday, July 15, 2009
The Secret of Good Parenting (според Христина)
Wednesday, July 08, 2009
If it makes you happy...
Не знам дали това влиза под определението меме или си е направо верижно писмо, но тъй като ми се струва смислено, ще се включа. И без това музата ми е позамряла тихо напоследък, поради други...хм...занимавки.
Точно това прехвърляне на топки е тръгнало от Бу, доколкото разбирам, а поканата иде от Про.
Иде реч за нещата, които те правят щастлив. Разни дребни на вид нещица, които обаче могат да обърнат деня ти от съвсем откровено сговнен, в ултра-мега-хипер-флипер страхотен. Ако има нещо, което съм се научила как да правя добре, то е как да си угаждам и да се глезя, така щото накрая на деня да съм едно щастливо прасе. Опа, щастлив гушлив слон. И за много от тези неща всъщност съм писала до припадък. В крайна сметка, какво друго си заслужава повече?
1. Снимането
Никона. Двата китови обектива. Грижливо затъкнати в дамската чанта. Да, достатъчно е голяма.
С тях ловим разни моменти. Смешни, забавни, спокойни или спиращи дъха. Така че когато поискам да мога да се върна към отрязъците време, когато всичко е било перфектно.
2. Пътуването
Гъз път да види, е точния израз. Обожавам да пътувам и не спирам. Дали ще е в страната или някъде из Европа или в Щатско, Елена иска да пътува - ако може в месеца поне по два пъти. За предпочитане със самолет, защото много обичам да летя.
3. Морето
Мисля си, че вместо кръв имам морска вода във вените си. Като едно бургаско чадо, за мен е много важно да съм близо до голямата вода. И когато съм в София се чувствам като вампир на диета. Морето си тегли.
4. Приятелите
Всичките онези хора, без които не мога, които съвсем лесно могат да ми върнат усмивката. Какво повече може да иска човек.
5. Кафето
Сутрешното кафе; моментът на откраднатото време за мен самата, точно преди да започне бясното ежедневие.
6. Музиката
iPod-a, тъпкан с всичките любими песни. Ако се разровите из архивите ще намерите много от тях. Животът има много различен вкус, като си имаш саундрак за подправка.
Юруш на маслините: Илф, Марти, Ифи, Мишо.
Thursday, July 02, 2009
Explanation
Sometimes I get a little crazy
sometimes I am a little wild
sometimes I can't stop laughing
and other times can't force a smile
Sometimes you'll find it hard to love me
other times you'll hate to be away
and as stubborn as I am sometimes
be patient, and we will be fine.
Saturday, June 27, 2009
With a little help from my friends
Но не става дума за списъка с 300+ човека във Facebook-а ти, а за онези, истинските, дето са те издържали толкова години. Без значение какви глупости правиш, в кой град живееш или в какъв цвят си боядисаш косата. Без значение от колко време не сте се виждали, защото всеки път когато се срещнете, е все едно не сте се разделяли изобщо.
Заради тези хора съм запазвала ума си, когато всичко се сговни. Те бяха тези, които ме носиха на ръце, когато мъката беше прекалено голяма, за да мога да вървя сама.
Та това е като едно малко 'благодаря', понеже не им го казвам достатъчно често.
На Тони, която ме познава по-добре от мен самата.
На Галя, чийто смях всеки път ме зарежда за седмици напред.
На Севда, която стоически изслушва едночасовите ми тиради.
На Хриси, която някакси винаги намира точните думи.
На Аглика, която ми прави палачинки за закуска.
На Мишката, който винаги ме взима от летището.
На прасето ми Мария, с която сме обиколили половината свят.
На севлиевската мафия - Киро, Дънча и Жоро - ако не сте вие, аз на кино няма да отида :)
На сестра ми, която макар и далеч, винаги остава близо до мен.
